ИНДИВИДУАЛНО ПОВЕДЕНИЕТО ПРИ ШОФИРАНЕ
Този раздел е посветен на изследването на познавателните и емоционалните особености на индивида и способността му за бързо възприемане и реагиране, насочващи индивидуалното поведение и имащи въздействие върху шофирането и рисковите ситуации като цяло.
Цел
Да направи по-лесно разбирането от страна на участниците как някои от индивидуалните механизми и личностни характерни особености едновременно ни излагат на потенциално рискови ситуации и ни предпазват от тях.
Разделът има няколко различни тематични фокуса, включващи някои от специфичните индивидуални особености, които играят ключова роля в поведението на водачите, когато се сблъскат със стресови и рискови ситуации при шофиране.
Емоциите в различни ситуации
Това упражнение се концентрира върху определянето на емоционалната динамика и поведенческите реакции, които могат да бъдат приложени в конкретни ситуации. Умерено труден за изпълнение и инструктаж, този вариант дава възможност на участниците лесно да подходят към света на емоциите и да разберат кои механизми се задействат на индивидуално ниво.
Този вариант изисква приблизително 45 минути за изпълнение.
Цел
Да се насърчи определянето на най-често срещаните емоции, свързани с ежедневни ситуации на пътя и съответните поведенчески реакции, които се проявяват, с цел управление на емоциите, които в някои случаи могат да бъдат неадекватни, когато нещата опират до правилно и/или уместно поведение при шофиране.
Упражнения
Упражнението изисква от всеки участник да „играе ролята“ на шофьор в някои често срещани ситуации. Възможно е никога да не попаднете в няколко или всичките тези ситуации, но въпреки това можете да се опитате да си представяте случката и съответно, как бихте се чувствали.
Особено важно по отношение на най-важните емоции, които влияят върху поведението при шофиране, участниците да разсъждават по възможните последици от тези емоции. Ето няколко работни въпроса:
1) Каква е връзката между емоциите и поведението? Съгласувани ли са?
2) Какво е влиянието на емоциите върху действията на водача?
3) По какъв начин са важни тези емоции, що се отнася до действията, които шофьорът извършва в отговор на трудни ситуации?
Като втора стъпка е важно да се обърне внимание върху възприятията на участниците относно изменчивостта на ситуациите. Целта е да се направи опит за определяне на превантивни мерки за избягване или контролиране на опасните ситуации и отстраняване или намаляване на причините за възникването им. Ето някои възможни въпроси:
4) До каква степен е възможно да се реагира в тази ситуация?
5) По какъв начин може да действа човек преди да се прояви опасността? По какъв начин може да действа човек, след като опасността се прояви?
Следващата стъпка продължава с въпроси, които задълбочават темата, например:
6) Колко са ефективни мерките, които вземаме по отношение повишаване на личната и колективната безопасност по време на шофиране?
7) Изпитали ли сте същите чувства в други ситуации? Как обикновено действате в такива ситуации?
8) По какъв друг начин можете да се справите с трудни ситуации, по време на шофиране?
СПИСЪК НА ОПАСНИ СИТУАЦИИ ПО ВРЕМЕ НА ШОФИРАНЕ
Прочетете на глас всяка ситуация, една след друга, а след това:
а) помислете за това как бихте се чувствали в тази ситуация
б) какво бихте направили в тази конкретна ситуация.
Запишете отговорите си в таблицата..
1) Бързате, колата пред Вас се движи бавно, а не можете да я изпреварите.
2) Били сте в нощен клуб, много сте уморени, а и сте пили алкохол. Качвате се в колата, за да се приберете, но след малко осъзнавате, че сте сънлив.
3) Навлезли сте прекалено много в кръстовището и сте принудили колата от дясно да спре. Шофьорът агресивно натиска клаксона и Ви обижда.
4) Връщате се в къщи с приятел. Късно е, а сте на магистрала. Вашият приятел иска да изпита тръпката от високата скорост.
КОМПАС НА ЕМОЦИИТЕ
Използвайте този компас, за да изберете емоциите, които може да изпитате във всяка от описаните ситуации. Списъкът, който е предоставен е само примерен и вашите емоции може да не са посочени в него.
УМИРОТВОРЕНОСТ
СПОКОЙСТВИЕ
УДОВОЛСТВИЕ
ЕУФОРИЯ
ЩАСТИЕ
ВЕСЕЛОСТ
СЪЖАЛЕНИЕ
УПЛАХА СТРАХ
УМИСЛЕНОСТ
ТЪГА
УЖАС
ИЗНЕНАДА
ПАНИКА
ОБЪРКАНОСТ
СМУЩЕНИЕ
СРАМ
ВИНА
ГНЯВ
ДИСКОМФОРТ
ВРАЖДЕБНОСТ
ГОРЧИВИНА
ДОСАДА
БЕЗРАЗЛИЧИЕ
ПОВЕДЕНИЕ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТЯ.
ТОЧКА НА КОНТРОЛ
Поведението на водачите на пътя е изучавано най-подробно от Хайдер, който отбелязва, че откриването на причините за външните събития е много важно по отношение на хората и тяхната социална среда. Според Хайдер, за да може да се обяснят причините за собственото поведение и поведението на останалите, индивидите определят дали причината е в самите тях или по-скоро в заобикалящата ги среда. Затова когато обясняват дадено поведение (тяхно или чуждо), те го правят задавайки въпроса „защо” се постъпва така.
Други проучвания (Вайнер, Хекхаузен и Майер) поддържат схващането, че поведението се дължи на 4 основни фактора:
– способностите и знанията на даден индивид;
– степента на ангажираност на даден индивид;
– нивото на трудност на задачата;
– късмет.
Според тази гледна точка, причините за поведението (собствено или на останалите) могат да бъдат разделени на:
• вътрешни причини: способности, усилия, знания и др;
• външни причини: нивото на трудност на задачата, късмет и др.
Резултатът от поведенческите реакции е приемането или отхвърлянето на отговорността за дадено събитие. Например, индивиди, които считат, че причината за дадено събитие се дължи на шанс или малшанс, което е външна причина, се чувстват освободени от всякаква отговорност за въпросното събитие.
Други автори, които са изследвали поведението на личността (Ротер), предлагат разграничение между две отделни измерения на точката на контрол: външна и вътрешна.
Индивидите с външна точка на контрол смятат, че тяхното съществуване е доминирано от фактори или сили, които не са под техен
контрол. За разлика от тях, индивидите с вътрешна точка на контрол смятат, че са в състояние да контролират собствената си съдба или бъдеще.
Съответно индивидите, които са склонни да приписват отговорността за събитията на себе си, а не на другите, са определяни като имащи вътрешна точка на контрол, а тези, които са склонни да приписват причините за събитията на външни фактори (като околна
среда, другите хора, малшанс и т.н.) са определяни като имащи външна точка на контрол.
Констатациите от проучванията по проекта ICARUS сочат, че вътрешната точка на контрол е по-често срещана в профила „Внимателен шофьор”, тъй като поемането на отговорност у лицата с вътрешна точка на контрол, влияе върху поведението им при шофиране. Те спазват правилата за движение. В сравнение с това, в случая с профила „Рисков шофьор“ външната точка на контрол по-вероятно се дължи на склонността на такива хора да приписват причината на малшанс или да обвиняват други за евентуални ПТП. Тенденцията отговорността да се прехвърля на останалите отстранява бремето на задължението за контрол на собственото поведение, защото в такъв случай то се разглежда като нямащо връзка при определяне изхода от дадена ситуация.
Разсъжденията върху личната преценка за причините за дадени събития и отговорното или безотговорното поведение може да бъде
полезно за насочване и подобряване на държанието на участниците. Могат да бъдат насърчени да обмислят и разсъждават по теми като:
1) Докато сте в автомобила, колко отговорни се чувствате за това, което се случва на вас и на останалите?
2) Колко важни са Вашите шофьорски способности за предотвратяване на ПТП?
3) В кои ситуации осъзнавате, че се държите по начини, които съвпадат с профила, който сте показали във Вашата анкетна карта?
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЕМОЦИИТЕ
Да се изправиш срещу нещо означава да се обърнеш към него, да се справиш, да му противодействаш ефективно. В буквален смисъл може да се говори за изправяне срещу враг или атака. В преносен смисъл може да става въпрос за изправяне срещу криза или трудна ситуация.
Най-често проучваната сфера в психологията е тази за реакциите на индивидите към травмиращи или живото застрашаващи случки от живота. По-конкретно, изследванията се концентрират върху начините, по които индивидите обработват и управляват информацията и техните емоции, когато се сблъскат с проблемни, рискови или стресови ситуации. Особено внимание се обръща на разбирането на степента, до която стига противодействието, постоянно ли е или е единична реакция във времето и в различните ситуации превръщайки се в истинска и действителна личностна особеност.
Целта е, в тази конкретна среда, да се научат курсистите ефективно да се справят със своите емоции, по време на шофиране. Карането на мотор или кола може да бъде придружено от усещания на удоволствие и радост, както и да задейства чувства на гняв, страх или тревожност, които на свои ред могат сериозно да изменят поведението и да има значителни последици върху безопасността на водача и за тази на останалите.
Изправяне пред гнева и враждебните взаимоотношения
Тук се има предвид сериозно и дълбоко раздразнение, понякога насилствено, причинено от усещането за собствена безпомощност или от неочаквано разочарование или спънка, което води до неконтролируеми и неприлични думи и действия. Обикновено това е синоним за ярост. В по-малка степен може да означава постоянна и дразнеща нетърпеливост или разочарование и озлобление от принудата да се прави нещо нежелано или от невъзможността да бъде получено нещо желано.
Способността да се отчитат чувствата на гняв и враждебност към друг шофьор е изключително важна. Също така необходимо е индивидите да разбират и сдържат тези емоции и да отчитат потенциално сериозните последици от демонстрирането им и спрямо тях, и спрямо останалите. В някои случаи може да е полезно:
• човек да се постави на мястото на другия, за да може по-добре да разбере смисъла на неговите действия;
• да бъде развит навик на личната кола да се гледа като транспортно средство, а не като продължение на собствената личност;
• да се реагира на гнева на другите с намерение той да бъде смекчен, а не изострен, разглеждайки го като дължащ се на лични променливи.
Изправяне пред страха и тревожността
Страх: Усещането за несигурност, когато се сблъскваме с реална или измислена заплаха или опасност. Може да е под формата на непредвидима и силна емоция, която да се прояви във физическите реакции, когато заплахата е неочаквана, изненадваща или изглежда непосредствена.
Тревожност: Състояние на вълнение и опасение поради страх, тревога, паника, несигурност и предчувствие. Може, но не е задължително, да се отнася до конкретни предмети или събития, както и да е съпътствана от вазомоторни смущения и вътрешни усещания.
Важно е да се отбележи, че страхът има защитна функция и затова е полезен за промяна на поведението към по-ефективно, само със защитни действия, с цел избягване на сериозни последици. Той може да е от полза:
• за изразяване на чувствата без тревога за собствения имидж, за разбиране на същността на страха;
• за разбиране на вида връзка, който всеки от нас има с усещането за страх: едни се плашат, а други са привлечени от усещането.
Важно е също да се разбира естеството на личната тревожност, която може да е преходна или стабилна лична особеност. Тя може да е от полза:
• за подобряване на усещането за увереност;
• за организиране на личните дейности и/или поведение по начин, който осигурява увеличени времеви рамки, улеснявайки снижаването на нивата на тревожност у индивидите.
УПРАЖНЕНИЕ
„Ако бях транспортно средство, щях да бъда ……“
Опишете обстойно в детайли и с възможно най-много подробности какво превозно средство щяхте да бъдете. Това ще разкрие нагласата Ви към тях, както и начина по който ги възприемате.
Не пропускайте нито едно упражнение преди да продължите напред към следващите части от тренинга.
