Способността да се осмисля човешкият опит е полезна и необходима за нормалното функциониране и психичната активност. Има допускания, които са позитивни, и подпомагат процеса на социална адаптация и функциониране. Но някой допускания са ригидни, крайни, трудни за променяне, което ги прави “дисфункционални” и вредни. Подобни допускания се отнасят например до това, какво е нужно на хората, за да бъдат щастливи, или какво трябва да правят, за да се смятат за ценни.
Дисфункционалните допускания сами по себе си не са причина за наличие и развитие на депресия, тревожност и други невротични състояния. Проблемите възникват, когато настъпи критично събитие, което се зацепва със системата от убеждения на индивида. Така убеждението, че личната ценност зависи изцяло от успеха, може да доведе до депресия без провал, а убеждението, че да бъдещ обичан е съществено за щастието, може да отключи депресивна реакция.
Веднъж активирани, дисфункционалните допускания водят до отключване на “негативни автоматични мисли” – “негативни”, защото са свързани с неприятни емоции, и “автоматични”, защото по-скоро изникват в съзнанието, а не са продукт на преднамерени мисловни процеси. Те могат да бъдат интерпретации на настоящия опит, предвиждания за бъдещи събития или спомени за неща, случили се в миналото. Те, на свой ред, водят до другите симптоми, например на депресията:
- поведенчески (ниско ниво на активност, отдръпване, пасивност, изолация),
- мотивационни (загуба на интерес и воля, инерция, апатия),
- емоционални (безпокойство, тревожност, вина, негативни мисли).