Дори и най-силната емоция не трае вечно. Д-р Дейвид съветва да помогнем на децата да го забележат. „Тъга, гняв, притеснение и прочие – имат си своята стойност, но също отминават. Те са преходни, а ние сме много по-големи, отколкото са те. Кажете: „Ето това е тъга. Ето така се чувства човек, когато тя свърши. Така и така направих, за да отмине.“
Можем също да помогнем на децата да запомнят, че не е задължително всеки път, когато имаме подобно преживяване, да чувстваме същата емоция. Гмуркането от високо е страшно само първия път. Може да сме много притеснени на някое парти или в час по физика, но да имаме съвсем друго преживяване следващия път.
„Като хора сме много добри в това да си измисляме истории около емоциите“, казва д-р Дейвид. „Не мога да се сприятелявам. Не се справям по математика.“ Това са чувства и страхове, а не фиксирани състояния. Хората и обстоятелствата се променят.“
Накрая, казва тя, помогнете на детето си да планира как ще изпита емоцията отново.
„Попитайте: „Кого искаш в тази ситуация? Какво е важно за теб от всичко това?“ Децата се чувстват по-силни, когато започнат да разбират, че е важно не как се чувстват, а как отговарят на чувството.