Скоростта на съвременния ритъм на живот е голяма, бърза и стремглава. Стремим се да се включим в този ритъм и да бъдем част от важните за нас процеси, промени и развитие. Понякога сме на гребена на вълната, а понякога тя ни помита със страшна сила. Това се е случвало на всеки един от нас.
Може би, това не може да бъде избегнато, то е част от живота и нашето собствено личностно израстване. Истински важно е, обаче как отговаряме на удара, как реагираме на падането, провала и грешките, намираме ли изобщо сили да реагираме и да се справим ?
Ако сме емоционално устойчиви, с добра мотивация и подкрепящо обкръжение, по-лесно ще намерим силата да се изправим, ще направим трезв анализ на грешките и ще продължим, дори по-силни, по- умни и с повече житейски опит, направени изводи и извлечени поуки.
Но, ако човек:
– живее в затворено общество,
– без емоционалната подкрепа на близките си,
– ако е принуден да живее в лоши битови условия,
– неблагоприятен психологически и емоционален климат,
– в състояние на тежки ограничения и лишения,
– физически или психологически тормоз
– липса на себепознание, разбиране и приемане,
– обърканост, депресивни състояния, фрустрация и др.
Подкрепата, от която се нуждае ще бъде потърсена в алтернативна среда.
Всъщност, изброеното дотук, не е просто мрачна картина, а поредица от етиологични фактори определени като отключващи за развитие на т. нар. адиктивно поведение. Най-точното обяснение за тази форма на поведение ще цитирам дословно: „Адиктивното поведение е свързано с желанието на човек да избяга от реалността по пътя на изменение на съзнанието. В зависимост от средствата, използвани за тази цел, различаваме фармакологични, химически, субстанционални, хранителни и други зависимости.