Четвъртото споразумение
Винаги прави най-доброто, на което си способен

 

Остана само още едно споразумение, но само то позволява първите три да се превърнат в дълбоко вкоренени навици. Четвъртото споразумение е свързано с прилагането на първите три: Винаги прави най-доброто, на което си способен.

 

     При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си — нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени. То ще е различно, когато сте здрави и когато сте болни, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност.

 

 

      В зависимост от настроението най-доброто ще се променя всеки момент, всеки час и всеки ден. Така че вашето най-добро се променя през цялото време. Когато превърнете четирите нови споразумения в навик, най-доброто, на което сте способни, ще стане по-добро, отколкото е било някога.

 

      Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по силите си — не повече или по-малко, а най-доброто. Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на самоосъждане на чувство за вина и на съжаления.

 

    Просто правете най-доброто — при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се самонаказвате. Ако винаги правите най-доброто по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко заклинание.

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?“

 

Учителят го погледнал и отвърнал: „Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години“.

 

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал: „Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?“

 

Учителят го погледнал и рекъл: „ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години“.

 

Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?“, попитал мъжът.

 

       Учителят отвърнал: „Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.“

 

      Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, добри към себе си, защото ще се отдавате на семейството си, на обществото, на всичко. Но именно действието ще ви накара да се почувствате безкрайно щастливи. Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата. Повечето хора правят точно обратното: правят нещо, само когато очакват отплата, и не се наслаждават на заниманието си. И това е причината да не правят най-доброто по силите си.

 

     Например, повечето хора всеки ден отиват на работа единствено с мисълта за заплатата и за парите, които ще получат за свършеното. Едва дочакват деня на плащането и почивните дни. Те работят заради възнаграждението и в резултат изпитват неприязън към работата си. Опитват се да избегнат действието, положението се влошава и те не правят най-доброто, на което са способни.

Цяла седмица работят така напрегнато и страдат от работата си, от действието — не защото им харесва, а защото чувстват, че трябва. Необходимо е да работят, защото им се налага да плащат наема, да издържат семейството си. Носят цялото това неудовлетворение в себе си и когато най-сетне получат парите си, се чувстват нещастни. Имат два почивни дни, за да правят каквото искат, и какво правят? Опитват се да избягат. Напиват се, защото не харесват себе си. Не харесват живота си. Има много начини, по които се нараняваме, когато не се харесваме.

 

     От друга страна, ако се заемете с нещо заради самото него, без да очаквате възнаграждение, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занимание. Наградата ще дойде, но вие не сте обсебени от нея. Може да получите дори повече, отколкото сте си представяли за възможно, без изобщо да очаквате отплата. Ако харесваме заниманието си, ако винаги правим най-доброто по силите си, тогава наистина се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме неудовлетворение.

 

     Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие не давате на Съдника възможност да ви обяви за виновен или да ви укорява. Ако сте направили най-доброто, на което сте способни, и Съдникът се опита да би съди съгласно вашия кодекс, вие можете да му отговорите: „Направих най-доброто“. Няма угризения. Защото винаги правим най-доброто. Не е лесно да спазваме това споразумение, но то наистина ще ни направи свободни.

     Когато правиш най-доброто, на което си способен, се научаваш да приемаш себе си. Но трябва да си даваш сметка за грешките си и да се учиш от тях. Да се учиш от грешките си означава да се упражняваш, да гледаш честно резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това засилва самосъзнанието.

 

    Ако правиш най-доброто, на което си способен, наистина нямаш усещането, че работиш, защото се наслаждаваш на заниманието си. Знаеш, че правиш най-доброто, когато се наслаждаваш на заниманието или го правиш по начин, който няма да има вредни последствия за теб. Правиш най-доброто, защото искаш да го правиш, а не защото трябва или защото се опитваш да угодиш на Съдника или на другите.

 

     Ако правиш нещо, защото се налага, тогава няма начин да дадеш най-доброто от себе си. В такъв случай е по-добре да не го правиш. Не, ти правиш най-доброто, защото това те кара да се чувстваш безкрайно щастлив. Когато правиш най-доброто заради самото удоволствие, ти вършиш нещо, защото то ти носи наслада.

 

     Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота. Бездействието е да седиш пред телевизора всеки ден в продължение на години, защото се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си. Да разкриеш същността си означава да действаш. В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва единствено с действието. Ако идеята не бъде приложена на практика, тя няма да се осъществи, няма да даде резултати, нито ще те възнагради.

 

     Форест Гъмп е един добър пример за това. Той нямаше велики идеи, но действаше. Беше щастлив, защото винаги правеше най-доброто във всяко начинание. И бе щедро възнаграден, без изобщо да очаква награда. Да действаш означава да бъдеш жив. Да поемеш риска да излезеш навън и да осъществиш мечтата си. Не е същото като да наложиш мечтата си на друг, защото всеки има правото да следва собствената си мечта.

 

Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик. Аз давам най-доброто от себе си във всичко, което правя и чувствам. Това се е превърнало в ритуал в живота ми, защото реших да го превърна в ритуал. То е убеждение като всяко друго избрано от мен убеждение. Аз превръщам всичко в ритуал и винаги правя най-доброто по силите си. Взимането на душ за мен е ритуал и с това действие показвам на тялото си колко го обичам. Чувствам стичащата се по тялото ми вода и се наслаждавам. Правя най-доброто, за да удовлетворя потребностите на тялото си. Правя най-доброто, за да давам на тялото си и да получавам онова, което то ми дава.

 

В Индия имат един ритуал, наречен пуджа. Взимат различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който изпълняват ритуала и казват: „Обичам те, Боже“.

 

Бог е живот. Бог е живот в действие. Най-добрият начин да кажеш: „Обичам те, Боже“, е да живееш, давайки най-доброто от себе си. Най-добрият начин да кажеш: „Благодаря ти, Боже“, е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега. Каквото и да ти отнеме животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия момент. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на съня, чието действие се развива в момента.

Ако живееш в минал сън, ти не се наслаждаваш на случващото се сега, защото винаги ще ти се иска да бъде различно от онова, което е. Няма как да пропуснеш някого или нещо, защото си жив. Да не се наслаждаваш на настоящето означава да живееш в миналото и да бъдеш полужив. Това води до самосъжаление, страдание и сълзи.

Щастието е ваше рождено право. Както и любовта, насладата от нея и споделянето й. Живи сте, така че вземете живота си и му се радвайте. Не се съпротивлявайте на разливащия се във вас живот, защото това е живеещият във вас Бог. Самото ви съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ви доказва съществуването на живота и енергията.

 

       Не е необходимо да знаем или доказваме каквото и да било. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота. Кажете „не“, когато искате да кажете „не“, и „да“, когато желаете да кажете „да“. Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, само когато правите най-доброто, на което сте способни. Когато не го правите, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в ума си. Не ви е необходимо познание или велики философски концепции. Не ви е необходимо другите да ви приемат. Вие давате израз на собствената си божественост чрез живота си и любовта си към себе си и към другите. Да кажеш „Обичам те“ е проява на божественото.

 

    Първите три споразумения ще се задействат, само ако правите най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте винаги да можете да бъдете безгрешни в словото си. Навиците ви са твърде силни и здраво вкоренени в ума ви. Но можете да направите всичко по силите си. Не очаквайте, че винаги няма да приемате нещата лично; просто правете най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте никога да не правите предположения, но определено можете да правите най-доброто, на което сте способни.

 

      Като правите най-доброто, на което сте способни, с времето навикът да злоупотребявате със словото си, да приемате нещата лично и да правите предположения ще отслабне и ще се проявява по-рядко. Не е необходимо да се осъждате, да се чувствате виновни или да се наказвате, ако не спазвате тези споразумения. Щом правите всичко, на което сте способни, ще се чувствате добре, дори и да продължавате с предположенията, да приемате нещата лично или да не сте безгрешни в словото си.

Ако винаги правите най-доброто, на което сте способни — отново и отново, ще станете майстори на преобразяването. Практиката прави майстора. Правейки най-доброто, вие ставате майстори. Всичките ви знания са плод на повторението. Благодарение на него сте се научили да пишете, да шофирате и дори да ходите. Вие сте майстори в използването на родния си език, защото сте се упражнявали. Всичко идва с действието.

 

     Ако правите най-доброто, на което сте способни в търсенето на лична свобода, в търсенето на любовта към себе си, ще откриете, че е само въпрос на време да намерите онова, което търсите. Не става дума за безплодни мечти или многочасова медитация. Просто трябва да се изправите и да бъдете човек. Трябва да почитате човека, който сте. Уважавайте тялото си, наслаждавайте му се, обичайте го, хранете го, почиствайте го и го лекувайте. Упражнявайте се и правете онова, от което тялото ви се чувства добре. Това е пуджа за тялото ви и общуване между вас и Бога.

 

     Не е необходимо да се прекланяте пред изображенията на Дева Мария, Христос или Буда. Можете да го правите ако желаете, ако ви е приятно. Собственото ви тяло е проява на Бога и ако го почитате, всичко ще се промени. Когато показвате любовта си към всяка част от тялото си, вие посявате семената на любовта в ума си и след като те пораснат, вие ще обичате, почитате и уважавате тялото си извънредно много.

 

    Тогава всяко действие се превръща в ритуал на преклонение пред Бога. Следващата стъпка е почитането на Бога чрез всяка мисъл, чувство, убеждение, дори и с онова, което е „правилно“ и „погрешно“. Всяка мисъл се превръща в общуване с Бога и вие ще живеете без осъждане и страдание и ще бъдете свободни от необходимостта да клюкарствате и да се измъчвате.

 

    Ако спазвате всичките четири споразумения, няма начин да живеете в ада. Няма начин. Ако сте безгрешни в словото си, ако не приемате нищо лично, ако не правите предположения и винаги правите най-доброто, на което сте способни, Животът ви ще бъде прекрасен. Ще притежавате стопроцентов контрол над битието си.

 

      Четирите споразумения са същината на майсторството на преобразяването, едно от уменията на толтеките. Вие превръщате ада в рай. Сънят на планетата се превръща във ваш личен сън за рая. Мъдростта е тук и само чака да я използвате. Четирите споразумения са тук; просто трябва да ги възприемете и да уважавате смисъла и силата им.

 

    Направете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения. Можете да сключите това споразумение още днес: Аз избирам да зачитам Четирите Споразумения. Толкова е просто и логично, че дори дете може да го разбере. Но трябва да имате много силна воля, много силна воля, за да ги спазвате. Защо? Защото където и да отидем, откриваме, че пътят ни е изпълнен с препятствия. Всички се опитват да пречат на нашата отдаденост на тези нови споразумения и всичко наоколо ни изкушава да ги нарушим. Проблемът е във всички останали споразумения, които са част от съня на планетата. Те са живи и много силни.

 

      Затова трябва да бъдете велик ловец, велик воин, способен да защити тези Четири Споразумения с живота си. От това зависи щастието ви, свободата ви, целият ви начин на живот. Целта на воина е да се издигне над този свят, да избяга от този ад и никога да не се върне. Както ни учат толтеките, наградата е да превъзмогнеш човешкото страдание и да се превърнеш във въплъщение на Бога. Това е наградата.

 

     Наистина се налага да впрегнем всичките си сили, за да успеем да спазваме тези споразумения. Аз самият не очаквах да успея отведнъж. Много пъти съм се провалял, но се изправях и продължавах. Отново се провалях и отново продължавах. Не изпитвах самосъжаление. Нямаше начин да изпитвам самосъжаление. Казвах си: „Дори и да сгреша, аз съм достатъчно силен, достатъчно умен, мога да го направя!“ Изправях се и продължавах. Грешах и продължавах и всеки път ставаше все по-лесно и по-лесно. Но в началото беше много, много трудно.

     Така че ако се провалите, не се осъждайте. Не доставяйте на своя Съдник удоволствието да ви превърне в жертва. Не, бъдете твърди със себе си. Изправете се и отново сключете споразумението. „Добре, наруших споразумението да бъда безгрешен в словото си. Ще започна отначало. Само днес ще спазвам Четирите Споразумения. Днес ще бъда безгрешен в словото си, няма да приемам нещата лично, няма да правя предположения и ще давам най-доброто, на което съм способен“.

 

    Ако нарушите някое споразумение, утре започнете отново и така всеки ден. Отначало ще ви бъде трудно, но с всеки ден ще става все по-лесно, докато в един момент не откриете, че управлявате живота си чрез тези Четири Споразумения. И ще се изумите от промяната в живота си.

 

   Не е необходимо да бъдете религиозни или да ходите на църква всеки ден. Любовта и самоуважението ви непрекъснато нарастват. Вие сте способни да го направите. Щом аз успях, вие също можете. Не се тревожете за бъдещето; съсредоточете вниманието си върху настоящето и живейте в него. Изживявайте всеки един ден. Винаги правете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения и скоро ще ви бъде съвсем лесно. Днес вие поставяте началото на нов сън.

 

Толтекският път към свободата
Прекратяване на старите споразумения

 

     Всички говорят за свобода. По целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е — не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух — това е свободата да бъдем такива, каквито сме.

 

 

      Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен? Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си?

 

     Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.

 

       Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно — диво! И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.

 

      Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.

 

     Но какво се е случило с порасналия човек? Защо сме толкова различни? Защо не сме диви? От позицията на жертвата можем да кажем, че ни се е случило нещо тъжно, а от позицията на воина можем да кажем, че случилото се с нас е нормално. А се е случило това, че кодексът, строгият Съдник и жертвата управляват живота ни. Вече не сме свободни, защото Съдник, жертвата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем самите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.

 

     Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, че са ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли да ви научат, освен на онова, което знаят? Направили са, каквото са могли, и, ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не са имали контрол над начина, по който са били програмирани, така че не са можели да се държат различно.

     Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите край на злоупотребата. Време е да се освободите от тиранията на Съдника, като промените основата на собствените си споразумения. Време е да се освободите от ролята на жертва.

 

     Истинското ви аз все още е малко дете, което никога не е пораснало. Понякога това малко дете излиза наяве — когато се забавлявате или играете, когато се чувствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живота ви — когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате от миналото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете.

 

      Но има нещо, което променя всичко това: наричаме го задължения. Съдникът казва: „Чакай малко, ти имаш задължения, трябва да ги изпълниш, трябва да работиш, да ходиш на училище, да си изкарваш прехраната“. Всички тези задължения ни напомнят за себе си. Лицето ни се променя и отново става сериозно. Ако наблюдавате децата, когато играят на възрастни, ще видите как личицата им се променят. „Ще се направя на адвокат“ и личицето веднага се променя; появява се лицето на възрастен. Отиваме в съда и виждаме именно това лице — и това сме ние. Все още сме деца, но сме загубили свободата си.

 

      Свободата, която търсим, е свободата да бъдем самите себе си, да изразим същността си. Но ако се вгледаме в живота си, ще забележим, че през повечето време се стараем да угодим на другите, за да бъдем приети, вместо да живеем живота си така, че да ни е приятно. Ето какво се е случило със свободата ни. И виждаме, че в нашето общество и във всички общества по света на всеки хиляда души деветстотин деветдесет и девет са напълно опитомени.

 

      Най-лошото е, че повечето от нас дори не си дават сметка, че не са свободни. Нещо в нас ни нашепва, че не сме свободни, но не разбираме какво е и защо не сме свободни.

 

    Повечето хора никога не откриват, че Съдникът и жертвата управляват умовете им и следователно нямат шанса да бъдат свободни. Първата стъпка към личната свобода е осъзнаването. За да се освободим, трябва да осъзнаем, че не сме свободни. Трябва да видим проблема, за да го решим.

 

      Осъзнаването на проблема винаги е първата стъпка, защото без това нищо не може да се промени. Ако не си давате сметка, че умът ви е пълен с рани и емоционална отрова, няма да започнете да почиствате и лекувате тези рани и ще продължите да страдате.

 

     Няма причина да страдате. Ако го осъзнаете, можете да се разбунтувате и да заявите: „Стига!“ Можете да потърсите начин да излекувате и да преобразите вашия личен сън. Сънят на планетата е само сън. Той дори не е реален. Ако влезете в съня и започнете да поставяте под въпрос убежденията си, ще откриете, че повечето от представите, наранили ума ви, дори не са верни. Ще откриете, че през всичките тези години сте страдали без причина. Защо? Защото заложената в ума ви система от вярвания е основана на лъжи.

 

     Затова е важно да станете господари на съня си; затова толтеките са станали майстори на сънуването. Животът ви е проява на съня ви; той е изкуство. И вие можете да промените живота си винаги, когато сънят не ви харесва. Майсторите на сънуването създават шедьовър от живота; те контролират съня чрез взимането на решения. Всяко нещо си има последствия и майсторът на сънуването съзнава това.

 

     Да бъдеш толтек е начин на живот. Това е начин на живот, в който няма водачи и последователи, имаш своя собствена истина и живееш според нея. Толтекът става мъдър, става див, става отново свободен.

 

       Има три умения, които превръщат човека в толтек. Първото е Умението да съзнаваш. Това означава да съзнаваш кой си всъщност с всичките потенциални възможности. Второто е Умението на преобразяването — как да се промениш, да се освободиш от опитомяването. Третото е Умението на намерението. Според толтеките намерението е онази част от живота, която прави трансформирането на енергията възможно; това е онова живо същество, което сякаш обхваща цялата енергия, ши онова, което наричаме „Бог“. Намерението е самият живот; то е безусловна любов. Умението на намерението следователно е Умение да обичаш.

 

       Когато говорим за пътя на толтеките към свободата, откриваме, че те разполагат с цялостен план за освобождаване от опитомяването. Сравняват Съдника, Жертвата и системата от вярвания с паразит, проникнал в човешкия ум. Според толтеките всеки опитомен човек е болен. Болен е, защото паразитът контролира ума и мозъка. Храната на този паразит са негативните емоции, произтичащи от страха.

 

      Ако разгледаме дефиницията за паразит, ще видим, че паразитът е живо същество, което живее за сметка на други живи същества. Той изсмуква енергията им, без да даде нещо полезно в замяна, и малко по малко отслабва гостоприемника си. Съдникът, жертвата и системата от вярвания отговарят на това описание. Заедно те представляват живо същество, съставено от психическа или емоционална енергия и тази енергия е жива. Разбира се, тази енергия не е материална, но и емоциите не са материални. Сънищата ни също не са материални, но знаем, че съществуват.

    Една от функциите на мозъка е да трансформира материалната енергия в емоционална. Нашият мозък е фабрика за емоции. А казахме, че основната функция на ума е да сънува. Толтеките вярват, че паразитът — Съдникът, жертвата и системата от вярвания — има контрол над ума; той контролира личния ви сън. Паразитът сънува чрез ума ви и живее чрез тялото ви. Оцелява благодарение на произтичащите от страха емоции и процъфтява от нещастието и страданието.


     Свободата, която търсим, е да използваме ума и тялото си, да живеем собствения си живот, вместо живота на убежденията си. Когато открием, че умът се контролира от Съдника и жертвата, а истинското ни „аз“ е притиснато в ъгъла, имаме две възможности. Едната е да продължим да живеем по същия начин, да се подчиним на Съдника и на жертвата, да останем в съня на планетата. Втората възможност е да правим, каквото правим като деца, когато родителите се опитват да ни опитомят. Можем да се разбунтуваме и да заявим „Не!“ Можем да обявим война на паразита, на Съдника и на жертвата, война за независимост, война за правото да използваме собствения си ум и собствения си мозък.


      Затова във всички шамански традиции на Америка — от Канада до Аржентина — хората наричат себе си воини, защото воюват срещу паразита в ума си. Това е истинският смисъл на воина. Воинът е човек, който въстава срещу нашествието на паразита. Воинът въстава и обявява война. Но той не винаги печели войната; може да спечелим, може и да загубим, но винаги правим най-доброто, на което сме способни и поне имаме шанса отново да бъдем свободни. Избирането на този път най-малкото ни дава достойнството на бунта и не ни позволява да бъдем безпомощни жертви на капризните си емоции или на отровните емоции на другите. Дори да бъдем победени от врага — паразита, няма да бъдем сред жертвите, които се предават без борба.


     В най-добрия случай това да бъдеш воин, дава възможността да се издигнеш над съня на планетата и да промениш личния си сън в сън, който наричаме рай. Също като адът, раят е място, което съществува в ума ни — място на радост, място, където сме щастливи, където сме свободни да обичаме и да бъдем самите себе си. Можем да постигнем рая и приживе; не е необходимо да чакаме да умрем. Бог винаги присъства и царството небесно е навсякъде, но първо трябва да имаме очите и ушите да видим и да чуем истината. Трябва да се освободим от паразита.


     Паразитът може да се сравни с хилядоглаво чудовище. Всяка глава е един от страховете ни. Ако искаме да бъдем свободни, трябва да унищожим паразита. Едно от решенията е да атакуваме всяка глава поотделно, тоест да се изправяме пред страховете си един по един. Процесът е бавен, но резултатен. След всеки победен страх ставаме малко по-свободни.


     Вторият подход е да престанем да храним паразита. Ако не му даваме никаква храна, той ще умре от гладна смърт. За да го направим, трябва да съумеем да контролираме чувствата си, да се въздържаме от подхранването на произтичащите от страха емоции. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи. Трудно е, защото Съдникът и жертвата контролират ума ни.

Третото решение се нарича посвещават на мъртвите. Посвещаването на мъртвите присъства в много традиции и езотерични школи по целия свят. Откриваме го в Египет, Индия, Гърция и Америка. Това е символична смърт, която убива паразита, без да наранява физическото ни тяло. Когато „умрем“ символично, паразитът трябва да умре. Това решение е по-бързо от първите две, но е дори още по-трудно осъществимо. Необходима ни е голяма смелост, за да се изправим пред ангела на смъртта. Трябва да бъдем много силни.


Нека разгледаме по-подробно всяко от тези решения.

Изкуството на преобразяването:
Сънят на второто внимание

 

Научихме, че сънят, който живеем в момента, е плод на външния сън, призовал вниманието ни и формирал всичките ни убеждения. Процесът на опитомяване може да се нарече сън на първото внимание, защото това е първият начин, по който вниманието ви е използвано за създаването на първия сън за живота ви.

Единият начин да промените убежденията си е да съсредоточите вниманието си върху всички досегашни споразумения и убеждения и да ги промените. Тогава вие използвате вниманието си за втори път, създавайки съня на второто внимание или новия сън.

Разликата е, че вече не сте невинни. Когато сте били дете, не е било така; не сте имали избор. Но вече не сте дете. Сега от вас зависи избора в какво ще вярвате и в какво — не. Можете да изберете да вярвате в каквото и да било, включително и в себе си.

Първата стъпка е да си дадете сметка за мъглата в главата си. Трябва да осъзнаете, че през цялото време сънувате. Само тогава ще имате възможността да преобразите съня си. Ако съзнавате, че цялата драма на живота ви е плод на вашите убеждения, а те не са реални, тогава ще можете да започнете да ги променяте. Но за да промените наистина убежденията си, трябва да съсредоточите вниманието си върху онова, което искате да промените. Трябва да знаете кои споразумения желаете да промените, за да успеете да го направите.

Така че следващата стъпка е да развиете съзнание за всички почиващи върху страха, ограничаващи ви убеждения, които ви правят нещастни. Правите равносметка на всичко, в което вярвате, на всичките си споразумения и така поставяте началото на преобразяването. Толтеките са нарекли този процес Изкуство на преобразяването и той наистина е цяло изкуство. Ще овладеете Изкуството на преобразяването, като промените почиващите върху страха споразумения, които ви карат да страдате, и като препрограмирате ума си по свой начин. Един от методите за това е да проучите и възприемете алтернативни убеждения — Четирите Споразумения, например.

Решението за възприемане на Четирите Споразумение означава да обявите война на паразита, за да си върнете свободата. Четирите Споразумения ви дават възможността да сложите край на емоционалната болка, за да можете да се радвате на живота и да положите началото на нов сън. От вас зависи да проучите възможностите на своя сън, ако желаете. Четирите Споразумения са създадени, за да ви помогнат в Изкуството на преобразяването, да ви помогнат да прекратите ограничаващите ви споразумения, да придобиете повече лична сила и така да станете по-силни. Колкото по-силни ставате, толкова повече споразумения можете да прекратите, докато не достигнете до сърцевината на всички тези споразумения.

Аз наричам достигането до сърцевината на тези споразумения оттегляне в пустинята. Когато се оттеглите в пустинята, вие се изправяте лице в лице със своите демони. След като се върнете оттам, всички демони се превръщат в ангели.

Спазването на четирите нови споразумения е постъпка на силата. Развалянето на тегнещата над ума ви черна магия изисква голяма лична сила. Всеки път, когато прекратите някое споразумение, силата ви ще се увеличи. Започнете с прекратяването на маловажните споразумения, за които се изисква по-малко сила. Така личната ви сила постепенно ще нараства, докато стигнете до момента, в който ще се изправите срещу големите демони в ума си.

Например, малкото момиченце, на което са казали да не пее, сега е двадесетгодишна девойка, но продължава да не пее. Единият начин да се освободи от убеждението, че няма хубав глас, е да каже: „Добре, ще се опитам да пея, дори и да не пея хубаво“. После може да си представи, че някой й ръкопляска и й казва: „О! Беше чудесно“. Така споразумението ще се разклати, но ще продължи да съществува. Но сега тя ще бъде малко по-силна и ще има смелостта да пробва отново и отново, докато накрая прекрати споразумението.

Това е единият начин за измъкване от съня за ада. Но ще ви се наложи да заменяте всяко предизвикващо страдание споразумение с такова, което ви прави щастливи. Това ще попречи на старото споразумение да се появи отново. Ако поставите на мястото му ново споразумение, старото ще си отиде завинаги.

В ума има много дълбоко вкоренени убеждения, които правят този процес привидно безнадежден. Налага се да действате стъпка по стъпка и да бъдете търпеливи със себе си, защото процесът е бавен. Настоящият ви начин на живот е плод на дългогодишно опитомяване. Не може да очаквате да се преборите с опитомяването за един ден. Прекратяването на споразумения е много трудно начинание, защото ние влагаме силата на словото си (която е силата на нашата воля) във всяко сключено споразумение.

Затова за променянето на споразуменията ни е необходима същата сила. Няма да успеем да ги променим с по-малко сила от онази, която сме използвали за сключването им, а почти цялата ни лична сила отива за спазването на споразуменията ни със себе си. Така е, защото нашите споразумения приличат на наркомания. Пристрастени сме към начина си на живот. Пристрастени сме към гнева, ревността и самосъжалението. Пристрастени сме към своите убеждения, които ни нашепват: „Не съм достатъчно добър, не съм достатъчно умен. Защо въобще да опитвам? Другите ще успеят, защото са по-добри от мен“.

Всички тези стари споразумения, управляващи съня ни за живота, са плод на постоянно повторение. Следователно, за да възприемем Четирите Споразумения, също трябва да прибегнем до повторението. Само като практикувате новите споразумения в живота си най-доброто, на което сте способни, ще стане още по-добро. Повторението прави майстора.

Дисциплината на воина:
Контролиране на собственото поведение

 

Представете си, че една сутрин се събуждате, преизпълнени с ентусиазъм. Чувствате се добре. Щастливи сте и имате достатъчно енергия за през деня. После на закуска се скарвате сериозно с партньора си и емоциите ви заливат като вълна. Вбесявате се и гневът изсмуква голяма част от личната ви сила. След скандала се чувствате пресушени и искате само да се махнете и да се наплачете. Всъщност, чувствате се толкова уморени, че отивате в стаята си, рухвате в леглото и се опитвате да се възстановите. Прекарвате деня, отдадени на емоциите си. Нямате енергия за каквото и да било и ви се иска да избягате от всичко.

Всеки ден ние се събуждаме с определено количество умствена, емоционална и физическа енергия, която изразходваме през деня. Ако позволим на емоциите ни да изчерпат нашата енергия, не ни остава нищо, за да променим живота си или да даваме на другите.

Представата ви за света зависи от емоциите, които изпитвате. Когато сте ядосани, всичко наоколо е лошо, нищо не е хубаво. Обвинявате всичко, включително времето, независимо дали вали или е слънчево — нищо не може да ви зарадва. Когато сте тъжни, всичко наоколо е тъжно и ви кара да плачете. Гледате дърветата и ви става тъжно; гледате дъжда и всичко ви се струва тъжно. Може би се чувствате уязвими и изпитвате необходимостта да се защитите, защото не знаете в кой момент някой ще ви нападне. Не вярвате на никого и на нищо около себе си. Така е, защото виждате света през очите на страха!

Представете си, че човешкият ум е като кожата ви. Ако докоснете здрава кожа, изживяването е страхотно. Кожата ви е направена за възприятия и усещането за допир е прекрасно. Сега си представете, че имате рана и кожата е порязана и инфектирана. Ако докоснете инфектираната кожа, ще ви заболи, така че вие се опитвате да я покриете и защитите. Докосването няма да е приятно, защото боли.

Сега си представете, че всички хора страдат от това кожно заболяване. Не могат да се докосват, защото боли. Всички имат рани по кожата си, затова инфекцията изглежда нормална, болката също се смята за нормална; вярваме, че така трябва да бъде.

Можете ли да си представите как щяхме да се държим един към друг, ако всички хора по света страдаха от това кожно заболяване? Разбира се, едва ли дори бихме се прегръщали, защото би било твърде болезнено. Така че щеше да се наложи да спазваме голяма дистанция.

Човешкият ум е точно като описаното кожно заболяване. Всеки човек притежава емоционално тяло, цялото покрито с инфектирани рани. Всяка рана е инфектирана с емоционална отрова — отровата на всички емоции, които ни карат да страдаме — омраза, гняв, завист, тъга. Несправедливата постъпка отваря в ума рана и ние реагираме с емоционална отрова заради представите и убежденията ни за несправедливост и страх. Поради процеса на опитомяване умът е толкова наранен и преизпълнен с отрова, че всички описват наранения ум като нещо нормално. Това се смята за естествено, но мога да ви уверя, че не е така.

Сънят на планетата е изкривен и хората са умствено болни от болестта, наречена страх. Симптомите са всички емоции, предизвикващи страдание: гняв, омраза, тъга, завист и предателство. Когато страхът е прекалено силен, състоянието на разсъждаващия ум се влошава и ние наричаме това умствено заболяване. Ненормалното поведение се появява, когато умът е толкова уплашен, а раните — толкова болезнени, че се налага да прекратиш връзката с външния свят.

Ако приемем умственото си състояние като болест, откриваме, че има лек. Не е необходимо да страдаме повече. Първата стъпка е истината да отвори емоционалните рани, да извлече отровата и да излекува раните напълно. Как става това? Трябва да простим на хората, които са ни наранили — не защото заслужават прошка, а защото обичаме себе си толкова много, че не желаем да продължаваме да плащаме за несправедливостта.

Прошката е единственият лек. Можем да изберем да простим, защото изпитваме състрадание към себе си. Можем да се освободим от обидата и да заявим: „Стига! Няма повече да бъда строгия Съдник, който върви срещу самия мен. Няма повече да се оскърбявам и измъчвам. Няма повече да бъда жертвата“.

Първо трябва да простим на родителите си, на братята си, на сестрите си, на приятелите си и на Бог. След като простите на Бог, най-сетне можете да простите и на себе си. Когато го направите, ще престанете да се самоотхвърляте. Ще започнете да се приемате и любовта ви към самия себе си ще стане толкова силна, че накрая ще се приемете такъв, какъвто сте. Така се появява свободният човек. Ключът е прошката.

Ще разберете, че сте простили на някого, когато престанете да реагирате емоционално при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате спокойствие. Когато някой докосне старата рана и вече не изпитвате болка, ще знаете, че сте простили истински.

Истината е като скалпел. Тя причинява болка, защото отваря всички покрити с лъжи емоционални рани, за да можем да се излекуваме. Тези лъжи наричаме система на отричане. Хубаво е, че имаме тази система, защото тя ни позволява да покрием раните си и да продължим да функционираме. Но след като вече нямаме рани или отрова, не е необходимо да лъжем. Системата на отричане не ни е необходима, защото здравият ум, също като здравата кожа, може да бъде докоснат, без да се появи болка. Когато умът е чист, докосването е приятно.

Проблемът при повечето хора е, че са загубили контрол над емоциите си. Не човекът контролира емоциите си, а емоциите контролират поведението му. Когато загубим контрол, изричаме думи, които не искаме да изречем, и правим неща, които не желаем да направим. Затова е толкова важно да бъдем безгрешни в словото си и да се превърнем във воини на духа. Трябва да се научим да контролираме емоциите си, за да имаме достатъчно лична сила, чрез която да променим почиващите върху страха споразумения, да избягаме от ада и да създадем свой собствен личен рай.

Как да станем воини? Чертите на воина са почти еднакви по целия свят. Воинът притежава съзнание. Това е много важно. Ние съзнаваме, че сме във война и тази война в нашия ум изисква дисциплина. Не дисциплината на войник, а дисциплината на воин. Не дисциплината да изпълняваме команди отвън — какво да правим и какво не — а дисциплината да бъдем самите себе си, независимо от всичко.

Воинът притежава контрол. Не контрол над другите хора, а контрол над собствените си емоции, контрол над собственото си Аз. Ние потискаме емоциите си не когато притежаваме контрол, а когато го загубим. Съществената разлика между воина и жертвата е, че жертвата потиска, а воинът въздържа, жертвите потискат, защото се боят да покажат емоциите си, боят се да кажат онова, което желаят да кажат. Въздържането е различно от потискането. Да се въздържаш означава да задържиш емоциите си и да ги изразиш в подходящия момент, нито по-рано, нито по-късно. Затова воините са безупречни. Те притежават пълен контрол над чувствата си, а следователно и над поведението си.

Посвещаваме на мъртвите:
Да прегърнем ангела на смъртта

 

Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да приемем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е?

Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страдаме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Горкият аз, ще умра“, и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си“.

Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, сякаш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си“.

Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта — да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме.

Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувствам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам.

Можете да живеете по този начин. Така се подготвяте за посвещаването на мъртвите. А при посвещаването на мъртвите ще се случи следното: старият сън в ума ви ще умре завинаги. Да, ще си спомняте за паразита — за Съдника, за жертвата и за предишните си убеждения — но паразитът ще е мъртъв.

Ето какво ще умре при посвещаването на мъртвите — паразитът. Не е лесно да се решиш на посвещаването на мъртвите, защото Съдникът и жертвата ще се съпротивляват с всички сили. Ще ни се струва, че ние ще умрем, и ще се боим от тази смърт.

Когато живеем в съня на планетата, все едно вече сме мъртви. Но който оцелее след посвещаването на мъртвите, получава най-прекрасния дар: възкресение. Да възкръснем означава да се изправим из мъртвите, да бъдем живи, отново да бъдем самите себе си. Да възкръснеш означава да бъдеш като дете — да бъдеш див и свободен. Но с известна разлика. Разликата е, че свободата е съпроводена от мъдрост, а не от невинност. Способни сме да се отърсим от опитомяването, да станем отново свободни и да излекуваме умовете си. Предаваме се на ангела на смъртта, знаейки, че паразитът ще умре, а ние ще продължим да живеем със здрав ум и съвършен разум. Тогава ще сме свободни да използваме собствения си ум и да управляваме собствения си живот.

Ето защо толтеките смятат, че ангелът на смъртта е наш учител. Той идва при нас и казва: „Разбираш, че всичко, което съществува, е мое, не твое. Къщата ти, партньорът ти, децата ти, колата ти, кариерата ти, парите ти — всичко е мое и мога да си го взема винаги, когато пожелая, но засега можеш да го използваш“.

Ако приемем ангела на смъртта, ще бъдем вечно и винаги щастливи. Защо? Защото той премахва миналото, за да позволи на живота да продължи. От всеки минал момент ангелът на смъртта взима мъртвата част и ние продължаваме да живеем в настоящето. Паразитът иска да носим миналото със себе си и затова е толкова тежко да бъдеш жив. Нима можем да се радваме на настоящето, когато се опитваме да живеем в миналото? Защо да носим товара му, когато мечтаем за бъдещето? Кога ще живеем в настоящето? Това ни учи да правим ангелът на смъртта.

Новият сън
Рай на земята

 

Искам за забравите всичко, което сте научили в живота си. Това е началото на ново разбиране, на нов сън.

Сънят, в който живеете, е ваше творение. Това е вашата представа за реалността и вие можете да я промените във всеки момент. Способни сте да създадете ад, способни сте да създадете и рай. Защо да не сънувате различен сън? Защо да не използвате ума си, въображението си и емоциите си, за да сънувате рая?

Използвайте въображението си и ще се случи нещо необикновено. Представете си, че сте способни да видите света с други очи — такъв, какъвто поискате. Всеки път, когато отворите очи, виждате света по различен начин.

Сега затворете очи и после ги отворете и погледнете.

Ще видите как любовта се излъчва от дърветата, от небето, от светлината. Ще видите любовта във всичко наоколо. Това е състоянието на блаженство. Ще виждате любовта във всичко, включително в себе си и в другите хора. Дори когато околните са тъжни или сърдити, зад тези чувства отново ще откриете любов.

Като използвате въображението и новия си начин на възприятие, искам да видите как живеете нов живот, нов сън, живот, в който не ви е необходимо да оправдавате съществуванието си и сте свободни да бъдете самите себе си.

Представете си, че ви е позволено да бъдете щастливи и наистина да се наслаждавате на живота. Няма ги конфликтите със самите вас и с другите.

Представете си, че живеете без страх да изразите мечтите си. Знаете какво искате, какво — не и кога го искате. Свободни сте да промените живота си така, както желаете. Не се боите да помолите за желаното, да кажете „да“ или „не“ на всеки и на всичко.

Представете си, че живеете без страха да ви съдят. Поведението ви вече не се ръководи от онова, което околните могат да си помислят за вас. Не се чувствате отговорни за мнението на другите. Не изпитвате нужда да контролирате никого и никой не контролира вас.

Представете си, че живеете, без да съдите другите. Лесно прощавате и сте се освободили от предишната критичност. Не изпитвате необходимост да бъдете прави, нито да изкарвате другите виновни. Уважавате себе си и всички останали и те също ви уважават.

Представете си, че живеете без страха да обичате и да бъдете обичани. Вече не се боите да бъдете отхвърлени и не изпитвате нуждата да бъдете приети. Можете да кажете „Обичам те“, без да се срамувате или оправдавате. Можете да вървите по земята с напълно открито сърце, без да се боите, че ще ви наранят.

Представете си, че живеете без страха да поемате рискове и да изследвате живота. Не се боите, че ще загубите нещо. Не се боите да живеете в този свят и не се страхувате от смъртта.

Представете си, че се обичате такива, каквито сте. Обичате тялото си, каквото е, и емоциите си, каквито са. Знаете, че сте съвършени.

Причината да ви моля да си представите тези неща е, че всички те са напълно възможни! Можете да живеете в състояние на блаженство, на благодат, в съня за рая. Но за да заживеете в този сън, трябва първо да го разберете.

Само любовта може да би донесе това състояние на блаженство. Да изпитваш блаженство е като да бъдеш влюбен. Да бъдеш влюбен е като да изпитваш блаженство. Летиш в облаците. Където и да отидеш, виждаш любов. Наистина можете да живеете така всеки миг. Възможно е, защото други са го правили, а те не са по-различни от вас. Животът им е блаженство, защото са променили споразуменията си и сънуват различен сън.

Щом изпитате блаженството, то ще ви хареса. Ще разберете, че земният рай е истински — че раят действително съществува. Когато осъзнаете, че раят съществува, че е възможно да останете там, от вас зависи да положите усилието да го направите. Преди две хиляди години Иисус е разказал за царството небесно, за царството на любовта, но почти никой не е бил готов да го чуе. Казвали са: „За какво говориш? Сърцето ми е празно, не чувствам любовта, за която говориш; не усещам покоя, който ти притежаваш“. Не трябва и вие да правите това. Просто си представете, че неговото послание за любовта е възможно и ще откриете, че е ваше.

Светът наистина е красиво място. Животът може да бъде много лесен, когато се ръководи от любовта. Нищо не ви пречи да бъдете любящи през цялото време. Изборът е ваш. Дори да нямате причина, обичайте — защото любовта ви прави щастливи, Любовта в действие носи само щастие. Любовта ще ви донесе вътрешен покой. Тя ще промени представата ви за всичко.

Можете да видите всичко през очите на любовта. Можете да осъзнаете, че любовта е навсякъде около вас. Когато живеете по този начин, в ума ви вече няма мъгла. Митоте е излязло в постоянна ваканция. Това търсят хората от векове. От хиляди години търсим щастието — изгубения рай. Хората са работили упорито, за да стигнат до този момент и това е част от еволюцията на ума. Това е бъдещето на човечеството.

Този начин на живот е възможен и е в ръцете ви. Мойсей го нарича Обетована земя, Буда го нарича Нирвана, Иисус го нарича Рай, а толтеките — Нов Сън. За съжаление, вие сте объркани от съня на планетата. Всичките ви убеждения и споразумения са там, в мъглата. Усещате присъствието на паразита и вярвате, че това сте вие. Ето защо ви е трудно да се освободите — да прогоните паразита и да отворите място за любовта. Вие сте привързани към Съдника, привързани сте към жертвата. Страданието ви носи усещане за сигурност, защото го познавате много добре.

Но наистина не е необходимо да страдате. Единствената причина за страданието е, че сте го избрали. Ако се вгледате в живота си, ще откриете много извинения за страданието, но никое от тях не е достатъчно добро. Същото важи за щастието. Единствената причина да сте щастливи е, че сте избрали да бъдете щастливи. Щастието е избор, също както страданието.

Може би не сме в състояние да избягаме от съдбата на човек, но имаме избор: да страдаме от съдбата си или да й се наслаждаваме. Да страдаме или да обичаме и да бъдем щастливи. Да живеем в ада или да се потопим в рая. Аз избрах рая. А Вие?

Молитви

 

Затворете за миг очи, отворете сърцето си и почувствайте избликващата от него любов.

Искам в ума и в сърцето си да се присъедините към думите ми и да усетите силната връзка на любовта. Заедно ще изречем една свята молитва, за да почувстваме съюза с нашия Създател.

Съсредоточете вниманието си върху дробовете, сякаш само те съществуват. Изживейте насладата, когато се разширяват, за да удовлетворят най-силната потребност на човешкото тяло — дишането.

Поемете дълбоко въздух и почувствайте как той изпълва дробовете ви. Осъзнайте, че въздухът е любов. Забележете свързаността между въздуха и дробовете, свързаност чрез любовта. Изпълвайте дробовете си с въздух, докато тялото не пожелае да се освободи от него. Тогава издишайте и отново почувствайте насладата. Защото удовлетворяването на всяка телесна потребност ни носи наслада. Дишането ни носи огромна наслада. Дори само то е достатъчно, за да бъдем винаги щастливи, да се наслаждаваме на живота. Да бъдем живи е достатъчно. Почувствайте насладата да сте живи, насладата да изпитвате любов…

Молитва за свобода

Създателю на вселената, днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във вселената.

Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живота, да бъдем живот, да бъдем любов. Помогни ни да обичаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим. Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се намираме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме безусловно всяко твое творение, особено другите хора, особено близките си — всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме. Защото когато ги отхвърляме, ние отхвърляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвърляме Теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги намираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необходимост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден. Днес ние отново отваряме сърцата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг: „Обичам те“, без никакъв страх и от сърце. Днес ние ти се принасяме в дар. Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки. Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб. Благодарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си. Амин.

Молитва за любов

Ще споделим един красив сън — сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върбите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън — огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам“.

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

край

Имате някакви въпроси, искате да се запишете за тренинг или да си запазите час за консултация?