СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ / БЪРНАУТ
Синдром на професионалното изчерпване ( на английски: burnout [‘бърн,аут] ) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязал този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет и др. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, IT специалисти, журналисти, лекари, научни работници и т.н.
Мисия
През 70-те години на миналия век, когато развитите западни индустриални общества започват да се фокусират въху все по очертаващия се, недоловим на пръв поглед проблем в задъхано-корпоративния маратон, с наименование „BURNOUT“. Състояние отнасящо се към реализацията на отделния социален индивид. По това време у нас се леят дружни бригадирски песни, стройно се отмятат петилетки и за Професионално прегаряне (BURNOUT) и дума не може да става. 40 години по-късно, това вече не е така. Страната ни е част от Европа и още по-точно част от общия европейски икономически пазар (пазарна икономика).
Офиси, комуникации, логистика, работна дейност с темповете на съвременна Европа и Задокеанието с много изисквания, строги правила, установен ред, крайни срокове, забързано ежедневие и т.н. А това са сериозни предпоставки за вътрешни колизии. И ето налице е стабилна основа за BURNOUT (синдром на професионалното прегаряне) по източноевропейски. Този феномен тормози желязната немска психика, та камо ли нежните и емоционални славяни.
Този тренинг поставя задача и мисия да запознае широката аудитория, с този на пръв поглед пренебрежим и омаловажаван, но фактически с огромна социално-икономическа и здравно-психологическа значимост, съвременен проблем.
Bgpsiholog.com ще се опита да консолидира всички възможни източници, специалисти, ресурси, професионална литература, специализирани материали, техники и методи с цел създаването на един съвременен комуникационен канал, полезен както на отделния служител, така и на работодателите. Двете страни засегнати от проблема, едната – здравословно, другата – икономически. В крайна сметка цялото общество на дадена организация като единно тяло, както и фокусирано в по-мащабен аспект.
Симптоми
Афективни симптоми:
Депресия
Чувство за вина по отношение на търсещите помощ и отклоняването на контакти с тях
Скука
Раздразнителност
Чувство на загуба на контрол и безпомощност
Усещане за неспособност да повлияе положително върху собствения си живот или на нуждаещите се от помощ
Конфликтни емоции
Когнитивни симптоми:
Забавеност в мисленето и действията
Песимизъм
Суицидни мисли
Отбранителна нагласа
Поведенчески симптоми:
Постоянно се оплакват
Превръщайки се в хронични мърморковци чакащи да свърши работното време
Повишена склонността към рисково поведение
Приемане на психоактивни вещества
По-ниска трудоспособност отпреди
Значително занижение на ефективността
Оттегляне от активния процес на работа
Физически симптоми
Чувство на изтощение
Липса на ентусиазъм
Изчерпване на енергията
Хронична умора
Мигрена
Влошена способност за координация на движенията и други заболявания
Като противодействие на това професионално заболяване
се препоръчва развиване на интереси извън работното място –
нещо, което се върши с удоволствие, позитивни емоции и нагласа.
През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработват научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създават първия тест, оценяващ нивото на бърнаута „Maslach Burnout Inventory“ (MBI). Развитието на синдрома e пропорционално на несъответствието между личност и професия.
Кристина Маслах определя 6 основни области на несъответствие:
Изисквания към работещия и неговите реални възможности
Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол
Вложени усилия в работата и недооценка на приносите
Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив
Липса на справедливи взаимоотношения в работата
Етични принципи на личността и изискванията на работното място
Констатирани са определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване.
Фази на развитие на бърнаут синдрома
Ентусиазъм / удовлетворение
По време на тази фаза индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Човек се чувства преливащ от енергия и ентусиазъм и всичко му се струва възможно и постижимо. Той обича своята работа, харесва клиентите, колегите и организацията, за която работи. Дейността му носи удовлетворение, мотивация и потенциал за развитие.
Стагнация / застой
В тази фаза засегнатият започва да разбира, че неговите очаквания и надежди, по отношение на професията, работодателя и колегите, са били малко прибързани. Появяват се умора, апатия, проблеми със съня, загуба на интерес към основаната дейност, която започва все по-осезаемо да губи своята привлекателност и продуктивността му значително намалява. Възможни са също и нарушения на професионалните задължения.
По време на този стадии човек се чувства объркан и несигурен, защото осъзнава промените, които са настъпили в неговото отношение към работата, но не може конкретно да посочи причините за този обрат. Не са редки и случаите, когато засегнатият започва да влага умишлено повече усилия, за да може отново да се доближи до опияняващото чувство на задоволство, което е изпитвал в началото. Но дори тази свръх активност не успява да запълни празнотата от нереализираните професионални надежди, цели и мечти. Служителят вижда, че професионалните му очаквания са били високи и донякъде погрешни. Жертвите на „бърнаут” стават вяли, уморени, фрустрирани, неуверени, губят силите си и професионалните си възможности.
Фрустрация / раздразнителност
Загуба на работния статус. През тази фаза повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменя ритъмът на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване и други нездравословни отдушници. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, като едновременно с това се увеличава цинизмът и критичността по отношение на работодателя.
Това е фазата на хроничната умора и явния спад в качеството на извършваната работа. Това е последната фаза, която позволява едно по- безболезнено и без критични последици завръщане към нормалния живот, ако сундромът бъде забелязан и се започнат стъпки към преодоляването му. В противен случай, тази умора и незаинтересованост се задълбочават и могат да доведат до силна депресия или физическа болест. Страдащият става изключително раздразнителен, циничен и открито започва да обвинява колегите или организацията за начина, по който се чувства.
Апатия / Бърнаут
Следва четвъртият стадий на пълно „изгаряне”. Между първата и тази последна фаза на протичане могат да преминат години (3-4 години), но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства „изцеден” и единственият изход, който вижда, е напускане на работата като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Последиците на „бърн аут” могат да бъдат – мозъчен инсулт, нервно-психично изтощение и дори поява на суицидни мисли. По голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и в следствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията. Кризата се изживява като не се вижда смисъл не само в работата, но и в живота като цяло. Човек чувства, че се е провалил и с това е загубил достойнството си.
