Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие. Медитацията е съществен компонент на източните религии, философии и духовни учения. Тя се практикува на изток повече от 5000 години, а в последно време с навлизането на източните духовни практики тя става популярна в Европа и на Запад. Различните медитативни практики и дисциплини обхващат широк спектър на упражняване и изпитване на умствена релаксация, покой на ума и концентрация.
Благоприятни ефект от медитацията
Доказано е, че практикуването на медитация носи както ползи за физическото здраве, така и за психическото. Медитацията повишава плътността на „сивото вещество“ в определени части от мозъка. Анализ на изображения от ядрено-магнитен резонанс показват, че медитацията увеличава плътността на сивото мозъчно вещество в структурите свързани със самооценката, състраданието и самоанализ. Медитацията също:
- Подобрява паметта и играе защитна роля срещу заболявания като Алцхаймер.
- Чрез медитацията се научавате да дишате, използвайки диафрагмата, а не гръдния кош (т.нар. коремно дишане).
- Mедитацията понижава пулса и отпуска мускулите, респективно натрупаното напрежение. Тя е изключително ефективна при борбата със стреса.
Що се отнася до психическото здраве, медитацията помага за осъзнаването на своите емоции, мисли и действията, които те пораждат. В проучване, 40 възрастни мъже и жени, които практикували медитация за осъзнатост докладвали намалено усещане за самота, в сравнение с контролна група, която е била поставена в списъка на чакащите за проучването.
Медитирането може да намали стреса от забързаното ежедневие. Психическият и физическият стрес причиняват повишени нива на хормона на стреса – кортизол. Това сериозно вреди на здравето ни. Проучванията сочат, че медитацията намалява симптомите на тревожност, страха от фобии, социална тревожност, параноични мисли и пристъпи на паника.
Медитацията успокоява ума
Когато медитираме, химията на нашето тяло се променя. Това е така, защото изпитваме обратното на онова, което ни казва егото, сякаш спираме да се борим и бягаме от себе си. По време на медитация дишането и сърдечната честота се забавят, производството на хормоните на стреса в тялото ни намалява, производството на половите ни хормони се увеличава, нивата на хормона на растежа се повишават, имунната ни система се засилва. Благодарение физиологичните промени, които се случват в нашето тяло, умът ни се успокоява, тревожността намалява, стресът сякаш се изхвърля и можем да доловим съществена емоционална промяна в начина, по който отговаряме на неудовлетворените нужди. Това състояние на спокойна осъзнатост, в което се активират здравните ползи от медитацията, може да продължи за момент или по време на цялата медитация. Но красотата на този процес е, че спокойната осъзнатост продължава да облагодетелства нашите тела, дори след нашата медитационна сесия.
12 съвета как да започнем медитация
Падмасана (поза лотос), затворени очи, изправен гръбначен стълб, ръце в скута, обърнати с дланите към небето, нежна усмивка на лице и спокойна атмосфера – този образ изниква в ума само при споменаването на думата медитация. Но какво се прави когато си със затворени очи?! Колко точно време си така?! Ето няколко лесни съвета, които ще ви помогнат да започнете вашето пътуване към себе си.
“Медитацията е деликатното изкуство да не правиш нищо”, казва Шри Шри Рави Шанкар. Е, как се прави нищо?! Ето няколко лесни стъпки за следване, за начинаещи по медитация. Редовното практикуване води до дълбоко и все по-дълбоко преживяване. Затова, нека сега да започнем с тези 10 съвета за медитация.
Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F