XI
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ИНТИМНОСТ: ЗАТВАРЯНЕ НА ПРОЛУКАТА
За нас женитбата е едно пътешествие в неизвестна посока…
Откритието, че хората трябва да споделят не само това, което не знаят един за друг, но и това, което не знаят за себе си.
Майкъл Вентура, „Сенки, танцуващи в зоната на брака”
– Това, което бих искала да зная, е, къде отидоха всичките ми сексуални чувства? – Труди продължи да се движи, обикаляйки около канапето в офиса ми. Тя подхвърля весело въпроса през рамо, но когато минава покрай мен, в очите й припламва обвинение. На лявата й ръка проблясва диамантен годежен пръстен и аз имам силно подозрение за причината, която я е довела при мен. За последен път я видях преди осем месеца, а днес тя изглежда по-добре от всякога, топлите й кафяви очи блестят, а красивият облак от червеникаво-кестенявата й коса изглежда по-голям и по-гъст отпреди. Лицето й има същия сладък, почти котешки вид, но двете изражения, които тя възприемаше периодично – на малко, тъжно сираче или на крехка изтънченост – са заменени от блясъка на уверена жена. Беше изминала дълъг път през трите години от опита й за самоубийство след края на връзката й с Джим, женения полицай.
Аз съм доволна от факта, че процесът й на възстановяване продължава. Труди все още не го знае, но дори и сексуалните проблеми, които изброява, са част от неизбежния процес на излекуването й.
– Разкажи ми за това, Труди – подканям я аз и тя се настанява на канапето.
– Ами… в живота ми се появи чудесен мъж. Спомняте ли си Хал? Срещнах се с него, когато бях за последен път при вас.
Много добре си спомнях името. Той беше един от младите мъже, с които Труди се срещаше, когато прекрати терапията си. „Той е добър, но е малко скучен” -беше казала за него тогава. „Имаме си приказка и той ми прави впечатление на човек, на когото можеш да се довериш. Освен това изглежда добре. Но няма тръпка, така че сигурно не е истинският”. Тя се беше съгласила с мен, че има нужда да опита с такъв мъж, на когото може да разчита, и така реши да продължи да се вижда с него за известно време. Сега Труди с гордост продължава. – Той е толкова различен от мъжете, с които се забърквах, слава Богу. Сгодихме се и ще се женим през септември… но как да кажа, имаме известни проблеми, т. е. не ние, а аз. Аз не мога да се почувствам наистина възбудена и тъй като това никога не е било проблем преди, бих искала да знам какво става. Знаете каква бях. Направо се молех за секс на всички онези мъже, които изобщо не ме обичаха, но сега, когато не се хвърлям на врата на никого, съм като някаква срамежлива, сдържана стара мома. Имам Хал, хубав, отговорен, будещ доверие и наистина влюбен в мен. А аз лежа в леглото с него и се чувствам като дърво.
Аз кимам. Знам, че Труди се е изправила пред едно препятствие, което трябва да преодолее след възстановяването си като повечето жени, които обичат прекалено силно. След като са използвали своята сексуалност като инструмент, за да накарат някой труден или непоносим мъж да ги заобича, сега, когато предизвикателството липсва, те не знаят как да бъдат сексуални с партньор, който ги обича.
Неудобството на Труди е очевидно. Тя потупва с юмрук коляното си, подчертавайки почти всяка дума.
– Защо не мога да се развълнувам, когато съм с него? – Изведнъж тя спира да удря с юмрук и стреснато ме поглежда. – Да не би да не го обичам истински? Това ли е, което ни пречи?
– Мислиш ли, че го обичаш? – питам аз.
– Мисля, че да, но съм объркана, защото всичко е толкова по-различно отпреди. Много ми е приятно да съм с него. Можем да си говорим за всичко. Той знае цялата ми история и между нас няма тайни. Когато съм с него, изобщо не се преструвам. Държа се такава, каквато съм, което означава, че с него мога да се отпусна, което никога не съм могла с другите мъже. Не се налага да играя театър, което е хубаво, но понякога този театър беше по-лесен, отколкото просто да се отпусна и да повярвам, че да бъдеш самата себе си е достатъчно, за да запазиш нечий интерес. Много неща доставят удоволствие и на двама ни – ветроходство, каране на велосипед, туризъм. Имаме доста общи възгледи, а когато се караме, той винаги е почтен. Всъщност да се караш с Хал е почти удоволствие. Но в началото ме плашеха дори и откровените разговори за недоразуменията помежду ни. Не бях свикнала някой да бъде така честен за чувствата си и да очаква същото от мен. Хал ми помогна да не се страхувам да казвам това, което мисля, или да го моля за това, от което се нуждая, защото той никога не ме е наказвал, когато съм била искрена. Ние винаги постигаме разбирателство, след което ставаме по-близки. Той е най-добрият приятел, когото някога съм имала, и аз съм горда, че излизам с него. Така че да, мисля, че го обичам, но ако съм влюбена в него, защо в леглото не ми е хубаво? При това в начина, по който прави любов, няма нищо нередно. Той наистина иска да ми достави удоволствие. Което е нещо ново за мен. Не е така агресивен, какъвто беше Джим, но не мисля, че това е причината. Аз знам, че той ме смята за чудесна и наистина се възбужда, но накрая при мен нищо не се получава. През цялото време съм студена и някак притеснена. Като си спомня каква бях, това направо е необичайно, нали?
– Напротив, всичко е в реда на нещата – успокоявам я аз. – Това, през което преминаваш сега, е нещо, с което много жени с история, подобна на твоята, жени, които са успели да се възстановят, са се сблъсквали, когато са започвали връзка с подходящ мъж. Вълнението, предизвикателството, стомахът, свит на топка, просто ги няма и тъй като това е, което преди те са приемали за „любов”, сега се страхуват, че липсва нещо много важно. Това, което липсва, е лудостта, болката, страхът, очакването, надеждата.
И ето за първи път ти имаш един добър, солиден, надежден мъж, който те обожава, а не ти се налага да го променяш. Той вече притежава всички качества, които ти искаш от един мъж, и той се е обвързал с теб. Бедата е, че ти никога преди не си имала това, което си искала. Известно ти е само какво значи да го нямаш и да се трудиш до полуда, за да го получиш. Ти си свикнала с копнежа и несигурността, които могат да предизвикат доста сърдечни вълнения. Ще бъде ли, ще иска ли? Ще го направи ли, или няма да го направи? Знаеш какво имам предвид.
– Нима мога да го забравя! – Труди се усмихна.
– Но какво общо може да има това със сексуалните ми желания?
– Има, защото да нямаш онова, което искаш да имаш, действа много по-стимулиращо, отколкото ако го имаш. Един мил, влюбен, предан мъж никога няма да ти повиши адреналина по начина, по който Джим например го правеше.
– О, вярно е! Аз продължавам да си задавам въпроси за връзката ни, защото не винаги се чувствам така обсебена от Хал. Чудя се дали просто не го приемам за даденост. – Труди вече не е ядосана. Тя е развълнувана като детектив, разследващ сложен случай.
– Ами вероятно ти го приемаш така – потвърждавам аз. – Ти знаеш, че той ще е винаги насреща. Той няма да те изостави. Ти можеш да разчиташ на него. Следователно нямаш нужда да си обсебена. Обсебването не е любов, Труди. То си е просто обсебване.
Тя кима, спомняйки си.
– И понякога – продължавам аз – сексът се получава много добре, когато сме обсебени. Всички онези силни вълнения, нетърпеливи очаквания, дори ужас, образуват един мощен пакет, който е наречен любов. Всъщност той е всичко друго, но не и любов. Но това е нещото, което в песните се нарича любов. Нещо от сорта „Не мога да живея без теб, бейби”. Едва ли някой ще тръгне да пише песни за това колко е приятна и спокойна истинската любов. Те всички пишат за страх и болка, за загуба и сърдечни мъки. И така ние наричаме това любов и не знаем какво да правим, когато се появи нещо друго, което не ни докарва до лудост. Започваме да се отпускаме и изведнъж се изплашваме, че това не е любов, защото не сме обсебени.
– Точно това се случи – съгласява се Труди. – Аз не започнах да го наричам любов, защото беше много удобно, както знаете. – Тя се усмихна и продължи.
Той се привърза към мен през месеците, когато се срещахме. Аз усещах, че мога да се отпусна, да се държа естествено и той няма да си отиде. Само по себе си това беше невероятно. Никога не съм имала някой, който да не ме напусне. Ние изчакахме дълго преди да имаме сексуални контакти, всъщност първо се опознахме като личности. Аз го харесвах все повече и повече и да бъда с него беше за мен голямо щастие. Когато накрая стигнахме до леглото, беше много нежно и аз се почувствах така уязвима. Плаках много. И сега понякога го правя, но той като че ли не се сърди. – Труди сведе поглед. – Предполагам, че има още много болезнени спомени, които се връщат, за секса, как ме отхвърляха, за нараняването. – След известна пауза тя добавя: – Относно секса аз се безпокоя повече от него. Той също би искал да е по-вълнуващо и за двама ни, но не се оплаква. Аз съм тази, която се оплаква, защото знам какво би могло да бъде.
– Добре – казвам аз, – разкажи ми как е сега между теб и Хал.
– Той е влюбен в мен. Разбирам го от начина, по който се държи с мен. Винаги когато се срещам за първи път с негов приятел, по начина, по който той ме поздравява, аз разбирам, че Хал вече му е казал прекрасни неща за мен. А когато сме сами, той е толкова внимателен, прави всичко, за да съм щастлива. Но аз ставам скована, студена, направо вдървена. Като че ли той не може да ме стопли. Не знам какво ми пречи…
– Какво чувстваш, когато започнете да се любите? Тя остава за момент мълчалива, замислена. После ме поглежда.
– Изплашена може би? – След което си отговаря сама:
– Да, това е. Изплашена съм, много съм изплашена!
– От…? – подпитвам аз.
Отново мълчание за размисъл. Накрая продължи.
– Не знам. Че ще ме опознае някак. О, звучи толкова библейско. Нали знаете как е казано в Библията: „И тогава той я позна”. Нещо такова. Но не знам защо си мисля, че ако го оставя, Хал наистина ще ме опознае, не само сексуално, но и във всяко отношение. Като че ли не ми се иска да капитулирам пред него. Това силно ме плаши.
Аз задавам очевидния въпрос.
– Какво ще стане, ако го направиш?
– О, Господи, не знам. – Труди започва да се върти на стола. – Чувствам се така уязвима, така оголена, когато се замисля за това. Толкова глупаво от моя страна да говоря така за секса при целия си опит, който имам. Но това е по-различно. Не е така лесно да си сексуален с някой, който наистина иска да бъде близък с теб. Затварям се като мида или правя движенията, но нещо в мен ме възпира. Държа се като срамежлива девственица или нещо подобно.
– Труди – успокоявам я аз, – когато се стигне до такъв вид интимност, каквато съществува между теб и Хал сега, и това, което ще имате в бъдеще, ти наистина се държиш като девственица. Всичко е ново за теб, ти нямаш опит да бъдеш с мъж по този начин. Ти си изплашена.
– Ами точно така се чувствам – опитвам се да се защитя, като че ли ще изгубя нещо много ценно – съгласява се тя.
– Да, и това, от което се страхуваш, е да не изгубиш бронята си, твоята защита срещу нараняване. Въпреки че преди това си се хвърляла от мъж на мъж, ти никога не си поемала риска да станеш прекалено близка с някого от тях. Никога не си имала тази възможност, защото никой от тях не е могъл да бъде близък с теб. А сега имаш Хал, чието единствено желание е да бъде близък с теб, и ти си се паникьосала. Чудесно е, когато си говорите и се радвате на компанията си, но при секса, когато всички бариери между двамата са свалени, е по-различно. С другите ти партньори дори и сексът не е свалял тези бариери. Всъщност той е помагал те да си останат на място, защото си използвала секса, за да избягаш от истинското общуване. Няма значение колко сексуални връзки си имала, ти никога не си станала достатъчно близка с някого, за да го опознаеш. Защото ти използваше секса, за да контролираш връзките си, и предполагам, че сега ти е много трудно да престанеш с този контрол, да бъдеш сексуална, а не да използваш секса като инструмент. Хареса ми твоята фраза „да бъда опозната”, защото точно това представляват сега твоите сексуални отношения. Ти и Хал вече знаете толкова много един за друг, че сексът се явява само начин да задълбочите тези знания, а не да се избягвате.
Очите на Труди заблестяха от сълзи.
– Защо трябва да бъде точно така? Защо не мога да се отпусна? Знам, че този мъж няма да ме оскърби умишлено. Или поне не мисля, че той е… – Когато долавя съмнение в гласа си, бързо сменя темата. -Добре, вие ми казвате, че знам как да общувам сексуално само с някой, който не ме желае истински, или поне не цялата, и че не мога да общувам сексуално с някой като Хал, който е добър и мил, и смята, че съм чудесна, защото се страхувам от близостта. Какво да правя тогава?
– Единственият начин е да изтърпиш това. Преди всичко откажи се от идеята да „бъдеш секси”, позволи си да си просто сексуална. Да бъдеш секси е акт. Да бъдеш сексуална означава да общуваш интимно на физическо ниво. Ще трябва да кажеш на Хал какво точно става – сподели всичките си чувства. Независимо колко са нелогични те. Кажи му кога те е страх, кога имаш нужда да се отдръпнеш, кога отново си готова за близост. Ако се налага, поеми повече контрол над интимното общуване и се дръж така, както ти е най-добре. Хал ще те разбере, ако го помолиш да ти помогне да преодолееш страха. И се опитай да не даваш: оценка на това, което става с теб. Любовта и доверието са области, в които нямаш голям опит. Бъди готова да напредваш бавно и да изградиш желание да отстъпваш. Знаеш ли, Труди, в секса с предишните си партньори малко си отстъпвала, а много повече си ръководила и контролирала, манипулирайки партньора си чрез секса. Ти си играла театър с надеждата да получиш ответ. Погледни на това, което си правила преди, и на това, което се опитваш да правиш сега, и виж разликата между ролята си на голямата любовница и ролята на обичаната жена. Да играеш роля понякога е много въодушевяващо, особено когато си привлякла вниманието на публиката. Да позволиш да бъдеш обичана е доста по-трудно, защото то трябва да дойде отвътре, от онази част от сърцето ти, с която си започнала да обичаш себе си. Ако там има достатъчно любов, ще ти бъде по-лесно да приемеш, че заслужаваш любов. Ако там таиш много малко любов към самата себе си, ще бъде много по-трудно да допуснеш някой да те обикне. Ти премина дълъг път, преди да се заобичаш. Сега се намираш на следващия етап: да имаш достатъчно доверие в себе си, за да си позволиш да бъдеш обичана от този мъж.
— Всички предишни диви страсти всъщност бяха доста пресметнати. Сега го разбирам. Въпреки че бяха вълнуващи по своему. И така, сега трябва да спра да се престаравам, а просто да бъда тази, която съм. Странното е, че това се оказа по-трудно. Да те обичат…
– Труди се замисли. – Знам, предстои ми да измина дълъг път. Понякога поглеждам към Хал и се чудя как може да е толкова запленен от мен. Не смятам, че може да има нещо прекрасно в мен, когато не играя някакъв страхотен театър. – Очите на Труди се разшириха. – Затова ми е толкова трудно, нали? Когато не разигравам театър, когато не правя нищо специално… когато не се престаравам. Страхувала съм се да бъда обичана от Хал, защото не знаех как да се държа. Мислех, че ако не играя роля на прелъстителка, нищо друго няма да е достатъчно и той ще се отегчи. А не можех да използвам прелъстяването, защото ние първо станахме добри приятели, а след това любовници, така че не можех изведнъж да започна да дишам тежко и да му се хвърлям. Освен това не беше и необходимо. И без да правя това, той вече проявяваше интерес към мен, както и към всичко останало, което правим заедно. Цялата работа се оказа много по-лесна, отколкото мислех. Достатъчно е да бъда себе си! – Труди замълчава и ме поглежда недоумяващо. – Наистина ли всеки Божи ден се сблъсквате с такива неща?
– Не толкова често, колкото би ми се искало – отговарям. – Това, което трябва да преодолееш сега, може да се случи само на жена, която наистина се е излекувала от чувството да обича прекалено силно, а повечето жени не успяват да се излекуват. Те прекарват времето, енергията, живота си, използвайки сексуалността като инструмент в опитите си да променят някого, който не би могъл да ги обича. Това никога не става, но пък им дава сигурност, защото докато са в центъра на битката, не им се налага да се справят с истинска интимност, като позволят на друг човек да ги опознае в дълбочина. Повечето хора се плашат от това. И докато тяхната самота ги кара да завързват връзки, техният страх ги кара да избират хора, с които не може да се получи здравословна връзка.
– Това ли е направил Хал? Избрал е някого, тоест мен, с която не може да стане близък?
– Може би – отговарям аз.
– Значи сега аз съм от другата страна, аз съм тази, която се въздържа от сближаване. Това се казва размяна на роли.
– Случва се често. Знаеш, че на всекиго може да се случи да изпълнява и двете роли. На преследвача, каквато беше ти, или на онзи, който се държи на разстояние, каквито бяха партньорите ти. Сега, в известна степен, избягвайки интимността, ти си заела тяхното място, а Хал е преследвачът. Ако спреш да бягаш, ще бъде интересно да се види какво ще се случи. Но знаеш ли, това, което винаги ще остане постоянно през цялото време, ще е пропастта между двамата. Можете и да си размените ролите, но тя ще си остане.
– Значи няма значение кой преследва и кой бяга? – попита Труди. След това продължи тихо и предпазливо. – Не е сексът, нали? Близостта е това, което ме плаши. Но аз искам да остана на място и да позволя на Хал да ме догони. Това страхотно ме плаши, но ще го направя, за да затворя пропастта между нас.
Труди говори за желанието си да навлезе във взаимоотношения с друг човек, което много малко хора постигат. Зад всички битки между жените, които обичат прекалено силно, и мъжете, които обичат прекалено повърхностно, се крие необходимостта да се избягват подобни връзки. Ролите на преследвач и бягащ са разменени, но пълното им елиминиране изисква голяма смелост от страна и на двамата. Аз мога да им предложа един-единствен път.
– Смятам, че трябва да поговориш за всичко това с Хал, дори и когато сте в леглото. Нека знае през какъв етап минаваш. Имай предвид, че това е много важна форма на интимност. Бъди много, много честна, а останалото само ще си дойде на мястото.
Труди изглеждайте невероятно облекчена.
– Толкова е хубаво да си наясно с нещата. Да, права сте, че всичко това е ново за мен. Но не знам как да се справя. Не ми помагат и спомените за предишната ми страст. Всъщност ми причиняват повече проблеми. Но аз вече вярвам на Хал с цялото си сърце и душа. А сега трябва да му се отдам и телом. – Тя се усмихна и поклати глава. – Не е лесно, нали? Но точно това ще направя. Ще ви уведомя как вървят нещата… и благодаря.
– За мен беше удоволствие, Труди – отвърнах й съвсем искрено и двете се прегърнахме за довиждане.
За да разберем докъде е стигнала Труди с възстановяването си, ще сравним вярата й в себе си и модела на интимно отношение с характеристиките на жена, която се е излекувала от чувството да обича прекалено силно. Не трябва да се забравя, че възстановяването е процес за цял живот и цел, към която се стремим и не можем да постигнем веднага.
Ето тези характеристики:
1. Тя напълно приема себе си, дори и когато иска да промени нещо от характера си. Съществува любов към самата нея и самоуважение, което тя внимателно поддържа и задълбочава.
2. Приема другите, без да се опитва да ги промени.
3. Не губи връзка с чувствата си и становищата си към всеки аспект на живота й, включително и секса.
4. Харесва всичко в себе си: личността си, външния си вид, убежденията и ценностите си, тялото си, своите интереси и постижения. Тя се самоутвърждава, а не търси връзки, които да й дадат чувство за собствено достойнство.
5. Нейното себеуважение е достатъчно голямо, за да се наслаждава на компанията на другите, особено на мъже, които са си добре такива, каквито са. Тя няма нужда да бъде полезна, за да се чувства необходима.
6. Тя си позволява да е откровена и доверчива с подходящи хора. Не се страхува да бъде опозната дълбоко като личност, но не се излага на показ пред тези, които не се интересуват от същността й.
7. Тя си задава въпроса: „Тази връзка добра ли е за мен? Позволява ли ми да бъда такава, каквато съм?
8. Когато една връзка е разрушителна, тя се отказва от нея, без да изпада в депресия. Има си кръг от подкрепящи я приятели и сериозни интереси, които й помагат да преодолее кризата.
9. Цени преди всичко спокойствието си. Борбата, драмата и хаосът от миналото са изгубили своята привлекателност. Сега тя се грижи за себе си, за здравето и самочувствието си.
10. Знае, че за да оцелее една връзка, тя трябва да. бъде между партньори, които споделят общи ценности, интереси и цели, и които не се страхуват от близостта. Тя знае, че заслужава най-доброто, което може да й предложи светът.
Има няколко фази във възстановителния процес. Първата започва, когато разберем поведенския си модел и пожелаем да го променим за добро. Следващата е желанието ни да получим помощ за себе си, последвано от първоначалния опит да дадем помощ. След това навлизаме във фазата на възстановяване, което налага ангажирането ни с нашето оздравяване и желанието ни да продължим с програмата за възстановяване. През този период започваме да променяме начина си на действие, мислене и чувстване. Това, което някога е било нормално и познато, става неудобно и вредно. Навлизаме в следващата фаза, когато изоставяме старите методи и започваме да подчертаваме качествата си. През всички етапи на възстановяване любовта към самите нас се увеличава бавно, но непрекъснато. Първо преставаме да се мразим, после ставаме по-толерантни към себе си. Появява се самопреценка на най-добрите ни качества, след това започваме да възприемаме себе си. Накрая идва и любовта към самите нас.
Докато не сме започнали да се приемаме и обичаме, няма да позволим да ни „опознаят”, както сполучливо го определи Труди, защото без това ние не можем да повярваме, че заслужаваме да ни обичат такива, каквито сме. Вместо това се опитваме да спечелим любов, като я даваме на друг чрез грижи и търпение, чрез страдания и жертви, чрез секс или кулинарни способности.
След като приемането и обичта към самите нас се развият, ние вече сме готови да бъдем такива, каквито сме, без да се опитваме да угаждаме някому или да играем театър, само за да спечелим нечие одобрение и обич. Но когато престанем с театъра, може да изпитаме както об.лекчение, така и уплаха. Когато се представяме с истинската си същност, ние се чувстваме неудобни и уязвими. Опитваме се да повярваме, че тъкмо такива, каквито сме, заслужаваме любовта на някого, на когото държим, но винаги съществува изкушение, макар и за малко, да преиграем. Ако обаче процесът на възстановяване е напреднал, ще се прояви и в нежелание да се върнем към старите навици. Това е кръстопътят, на който се е озовала Труди; не може да се върне към стария си стил на поведение, но е изплашена да пристъпи към по-искрен, но по-неконтролиран начин на сексуална изява. Когато престанем да изпитваме желание да предприемаме предварително пресметнати ходове, целящи определен ефект, ще настъпи един период от време, през който няма да знаем какво да правим, докато нашите искрени импулси за любов не получат възможност да бъдат чути, почувствани и приети.
Изоставянето на старите стратегии не означава, че ще престанем да обичаме, да се грижим, да помагаме, да успокояваме, да стимулираме, да прелъстяваме нашия партньор. Но с възстановяването ни нашето поведение към другия човек ще бъде израз на собствената ни същност, а не резултат на опити да възпроизведем ефект или да го променим. Това, което предлагаме в замяна, е истинската ни същност, без да се крием и пресмятаме, без да се преструваме и прикриваме.
Първо трябва да превъзмогнем страха да бъдем отхвърлени, ако позволим на някого да ни опознае истински. След което трябва да се научим да не изпадаме в паника, когато емоционалните бариери са свалени. В сексуално отношение това ново качество на връзката изисква не само да сме разголени и уязвими физически, но и емоционално, и душевно.
Не е учудващо, че това се среща много рядко. Изпитваме ужас, че без тези бариери ще загинем.
Защо си заслужава да рискуваме? Само когато наистина се разкрием, можем да очакваме да бъдем истински обичани. Когато взаимодействаме от позиция на нашата същност, тогава обичат същността ни. Не трябва да се забравя, че такова поведение от наша страна може да съществува само в климат, в който няма страх. Така че ние не само трябва да преодолеем страха си да бъдем това, което сме, но трябва да избягваме хора, чието държане към нас може да породи страх. Каквато и да е степента на желанието ни да сме истински, винаги ще се намерят хора, чиито гняв, враждебност и агресивност ще ви попречат да бъдете честни. Затова свалянето на бариерите и цялостното им премахване трябва да става само с онези хора -приятели, роднини или партньори, – с които отношенията ни са изградени върху доверие, любов, уважение и почит към личността ни.
Както често се случва при възстановяването, заедно с промяната в нашите отношения към другите настъпва и промяна в обкръжението ни от приятели и интимни връзки. Променят се също и отношенията ни с родителите и с децата ни. По-малко се дразним от родителите си. Ставаме по-честни, по-толерантни и понякога изпитваме истинска обич. Контролираме по-слабо децата си, по-малко се безпокоим и по-малко изпитваме чувство на вина. Отпускаме се и повече им се радваме, защото самите ние сме по-спокойни и по-радостни. По-свободни сме да задоволяваме нуждите и интересите си, което освобождава и децата ни да правят същото.
Приятели, с които сме споделяли до безкрайност, сега ни се струват не толкова подходящи и въпреки че можем да им предложим да споделим с тях как сме си помогнали, не трябва да се нагърбваме с проблемите им. Взаимното нещастие като мотив за приятелство сега се заменя с взаимни интереси.
Накратко възстановяването ще промени живота ви по много начини, които не бих могла да предскажа в тази книга и понякога това може да доведе до дискомфорт. Нека това не ви спира. Страхът от промяна, от изоставяне, е това, което ни възпира да се преобразим в по-здрава, по-издигната и истински обичаща личност.
Не болката ще ни възпре. Ние вече сме минали през различни степени на болка, без надежда за облекчение. Това, което ни възпира, е страхът, страхът от неизвестното. Най-добрият начин, който знам, за да се преборите със страха, е като се присъедините към други, които са тръгнали по същия път. Потърсете си подкрепяща група от хора, които са били там, където сега сте вие, и които вече са постигнали целта, към която и вие се стремите. Присъединете се към тях по пътя към един нов начин на живот.