X
ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
Ако човек е способен да обича продуктивно и творчески, той обича и себе си; ако може да обича само другите, значи изобщо не може да обича.
Ерих Фром, „Изкуството да обичаш”
Прочитайки написаното дотук за толкова много жени, които си приличат по нездравословния начин на общуване, може би сте успели да отгатнете, че това е един вид болестно състояние. Какво би било тогава най-подходящото лечение? Как би могла една жена да се възстанови? Как може да изостави безкрайните битки с „него” и да се научи да използва силите си за създаване на едно пълноценно съществуване за себе си? И по какво тя се различава от многото други жени, които не успяват да се излекуват и да се измъкнат от блатото и мизерията на неудовлетворителните взаимоотношения?
Със сигурност може да се каже, че не сериозността на проблемите определя дали една жена ще се излекува, или не. Независимо от специфичните особености на настоящето и миналото, преди да се излекуват, жените, които обичат прекалено силно, си приличат по характер. Но жена, която е превъзмогнала поведенския си модел да обича прекалено силно, е коренно различна от това, което е била, преди да се излекува.
Може би досега е било въпрос на късмет или на съдба коя от тези жени ще успее да намери своя път и коя не. Но моите наблюдения показват, че всички жени, които са се излекували, са положили известни усилия за това. С опитване и грешене, често и без напътствия, те въпреки всичко следваха неотклонно програмата, която ще ви дам тук. Освен това в моята лична и професионална практика аз не съм срещала жена, която да е предприела тези стъпки и да не се е възстановила, както и жена, която се е възстановила, без да премине през тези етапи. Ако това ви звучи като гаранция, приемете го като такава. Жените, които следват тези стъпки, ще постигнат резултати.
Стъпките са елементарни, но не толкова лесни. Всички те са еднакво важни и са дадени в хронологичен ред:
1. Потърсете помощ.
2. Гледайте на възстановяването си като на най-важното нещо в живота си.
3. Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират.
4. Развивайте всекидневно духовността си чрез практика.
5. Престанете да ръководите и контролирате другите.
6. Старайте се да не бъдете въвлечени в игри.
7. Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци.
8. Поощрявайте проявата на всяка ваша потребност.
9. Станете егоистка.
10. Споделете с други онова, което сте преживели и научили.
Една по една ще разгледаме какво представляват тези стъпки, какво изискват, защо са необходими и какви са последствията им.
1. Потърсете помощ.
Какво означава това?
Първата стъпка към осъществяването на това решение може да включва всичко – от вземане на подходяща книга от библиотеката (за което ще се окаже, че ви е нужна огромна смелост; струва ви се, че всички ви гледат!), до посещение при психотерапевт. Може да означава анонимно обаждане по телефон на доверието, за да споделите онова, което така старателно сте се опитвали да пазите в тайна. В основни линии под търсене на помощ имам предвид да направите нещо, да направите първата стъпка. Много е важно да разберете, че това не означава да започнете да заплашвате партньора си с намеренията си. Подобно поведение е опит за изнудване да се промени, за да не разкажете на света що за ужасна личност е той. Не го намесвайте. В противен случай търсенето на помощ (или заплахата, че ще го направите) е просто още един начин да го ръководите и контролирате. Опитайте се да не забравяте, че търсите помощ за себе си.
Какво изисква търсенето на помощ?
За да потърсите помощ, ще се наложи да се откажете, поне и временно, от идеята, че можете да се справите сама. Трябва да погледнете реалността в лицето и да си признаете, че независимо от добрите ви желания с времето нещата са се влошили още повече и вие не сте способна да се справите с проблема. Това означава да бъдете много честна пред себе си. За съжаление при повечето от нас честността идва само когато животът ни е нанесъл такава поредица от удари, че сме се озовали на колене и сме останали без дъх. Тъй като това обикновено е временно положение, в момента когато започнем да функционираме отново, ние продължаваме- оттам, където сме спрели – да бъдем силни, да ръководим, да контролираме и да се оправяме сами. Не разчитайте на временното успокоение. Ако започнете с прочит на книга, би трябвало да предприемете и следващата стъпка – да се свържете с някой от източниците на помощ, които препоръчва книгата.
Ако сте си записали час при специалист, разберете дали е най-подходящ за вашите проблеми. Ако например сте жертва на кръвосмешение, някой без специална подготовка и опит в тази област няма да ви бъде така полезен както друг, който знае какво сте преживели и как ви се е отразило това.
Посетете човек, който ще може да ви зададе въпроси, подобни на тези, които се разглеждат в тази книга. Добре е да знаете дали вашият потенциален терапевт е съгласен с предварителното условие, че да обичаш прекалено силно е болестно състояние и приема лечението, подобно на описаното тук.
Моето лично убеждение е, че жените би трябвало да посещават жени-специалисти. Ние имаме общ опит на жени в това общество и този споделен опит допринася за по-задълбоченото разбиране на проблема. Освен това можем да избегнем неизбежните игри от типа мъж-жена, които могат да ни изкушат, ако терапевтът е мъж, или да изкушат него да играе с нас.
Но условието психотерапевтът да е жена не е достатъчно. Тя трябва да е добре запозната с най-ефективните методи за лечение, отнасящи се до вашия случай, и да има желание да ви насочи към подходяща подпомагаща група, дори да ви внуши, че редовното посещение в такава група е задължителен елемент в лечението ви.
Аз например не бих приела жена съалкохоличка, ако не стане член на обществото на „Анонимните алкохолици”. Ако след няколко сеанса тя все още няма желание да посещава техните сбирки, аз ще й поставя условието, че ще я приема само ако ходи редовно там. Моят опит ме е научил, че без посещение на сбирките на „Анонимни алкохолици” тези жени не могат да се излекуват. Вместо това те продължават да повтарят модела си на поведение и вредния си начин на мислене, които не могат да се променят само чрез терапия. Но при едновременно прилагане на терапия и посещения в „Анонимни алкохолици” възстановителният процес е много по-кратък. Тези два метода на лечение се допълват много добре.
Вашата терапевтка би трябвало да изисква и от вас да се присъедините към подходяща самоподпомагаща се група. Ако не го направи, значи ви дава възможност да се оплаквате, без да изисква от вас да предприемете всичко възможно, за да си помогнете сама.
След като намерите някоя наистина добра специалистка, останете при нея и изпълнявайте препоръките й. Не си мислете обаче, че само с един или два психо-терапевтични сеанса при психотерапевт някой може да промени поведенския си модел, затвърждаван цял живот.
Търсенето на помощ обикновено е свързано с пари. Много психотерапевтични кабинети имат плаващи тарифи в зависимост от доходите, а и най-скъпият терапевт не означава непременно най-ефикасно лечение. Много компетентни и добре подготвени специалисти работят в такива кабинети. На вас ви трябва някой, който има опит и с когото ще се чувствате добре. Доверете се на инстинкта си и бъдете готови да посетите няколко терапевти, преди да откриете най-подходящия за вас.
За възстановяването ви не е абсолютно задължително да посещавате терапевт. Всъщност един лош терапевт може да причини повече зло, отколкото добро. Но някой, който е наясно какво болестно състояние представлява прекалено силната обич, може да ви бъде от неоценима помощ.
Търсенето на помощ, както и процесът на психотерапията не изискват да прекъснете настоящата си връзка, ако имате такава. Докато следвате хронологически стъпките от една до девет, вашите взаимоотношения ще се развиват по естествен път. Когато при мен идват жени, те често искат да прекратят връзката си, преди да са се излекували, което означава, че те или ще се върнат отново към нея, или ще започнат нова, също така нездравословна връзка. Следването на тези стъпки променя перспективите. Оставането с партньора престава да бъде Проблемът, а раздялата престава да бъде Разрешението. Вместо това връзката става едно от многото съображения, които оформят цялостната картина на живота на двамата партньори.
Защо е необходимо да потърсите помощ?
Необходимо е, защото вече сте.се опитвали многократно да оправите нещата и нито един от опитите ви не се е увенчал с успех. Въпреки че те са допринасяли за известно облекчение, общият резултат е само прогресивно влошаване. Тънкостта тук се крие във факта, че вие вероятно не осъзнавате колко се е влошило положението, защото без съмнение отричате един куп неща в живота си. Точно в това се състои същността на заболяването. Например безброй пъти мои пациентки жени са ми казвали, че децата им нямат представа какво става вкъщи, защото спят по време на нощните скандали.
Това е характерен пример за самозащитно отричане на действителността. Ако тези жени не отричаха факта, че децата им наистина страдат, те щяха да бъдат обзети от прекалена вина и угризения. От друга страна, отричането им пречи да вникнат в сериозността на проблема и да потърсят нужната помощ.
Приемете на доверие, че положението ви е по-лошо, отколкото си позволявате да помислите, и че заболяването ви е прогресиращо. Разберете, че ви се налага подходящо лечение, което не можете да извършите сами.
Какво предполага търсенето на помощ?
Едно от най-страшните ви опасения е, че връзката ви, ако има такава, може да приключи. Това определено не е вярно, но аз мога да ви гарантирам, че ако следвате посочените стъпки, връзката или ще се подобри, или ще свърши. И тя, и вие няма да сте вече същите.
Другото ви опасение е, че тайната ви не е вече тайна. Една жена, потърсила вече помощ, едва ли ще съжалява, че го е направила, но страхът преди това е огромен. Независимо от величината на проблемите на определена жена, тя може да потърси или да не потърси помощ. Степента на страха, а понякога и на гордостта определя дали тя ще потърси помощ или ще продължи да живее с проблемите си.
За много жени помощта отвън дори не е и вариант. За тях това би бил един ненужен риск в една вече опасна ситуация. „Не исках да го ядосам” е класическият отговор на битата жена, запитана защо не е извикала полиция. Един дълбок и неразбираем страх да не направи нещата по-лоши и колкото и странно да звучи, убеждението й, че все още е в състояние да контролира положението, могат да са причините да не потърси помощ от хората, които са в състояние да й помогнат. Това важи и при не особено драматични ситуации. Една отчаяна жена може да не иска да се подлага •на опасности, защото хладната незаинтересованост на мъжа й „не е чак толкова лоша”. Тя си казва, че той всъщност е добър човек, че не притежава повечето от лошите черти, които вижда у съпрузите на приятелките си, и тя се примирява с несъществуващия сексуален живот, с неговото обезкуражаващо отношение към ентусиазма й, с прекалената му заетост със спорт през всеки свободен и за двамата момент. От нейна страна това не е толерантност. Това е липса на вяра, че връзката им ще надживее нежеланието й да продължава да чака търпеливо за неговото внимание, а най-вече това е липса на увереност, че тя заслужава повече щастие от това, което получава. А това е ключов момент във възстановяването. Заслужавате ли повече, отколкото ви дава настоящето? Какво сте готови да направите, за да го подобрите? Започнете от началото и потърсете помощ.
2. Приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си.
Какво означава това?
Да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си означава, че независимо какво се изисква, вие сте готови да предприемете стъпките, необходими да си помогнете. Ако това ви звучи крайно, помислете на какво сте била готова, за да го промените, за да му помогнете да се възстанови. И след това насочете тази енергия към себе си. Магическата формула е, че въпреки усилията вие не можете да го промените, но можете със същия разход на енергия да промените себе си. И така използвайте силите си там, където ще има някаква полза – върху собствения си живот!
Какво се изисква, за да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си?
Необходимо е едно пълно себеотдаване. Това вероятно ще е първият път в живота ви, когато ще погледнете на себе си като на нещо наистина важно, напълно заслужаващо цялото ви внимание и грижи. Сигурно ще ви е много трудно да го направите, но ако посещавате редовно терапевта си и сбирките на вашата група, ще получавате помощ, която ще ви научи как да цените и развивате вашето добро съществуване. Без да усетите, оздравителният процес ще започне. Много скоро ще се почувствате така добре, че ще искате да продължите.
За да помогнете на процеса, бъдете готови да понаучите нещо повече за проблемите си. Ако сте израснали в семейството на алкохолици например, потърсете книги на тази тема. Посетете подходящи лекции и се опитайте да разберете какво е установено за влиянието на такова семейство върху по-късните етапи на живота на неговите потомци. Понякога това може да се окаже неудобно и болезнено за вас, но не в такава степен, в каквато би било, ако продължите да живеете по същия начин, без да разбирате как миналото ръководи настоящето ви. С разбирането се появява и възможността за избор, следователно колкото по-дълбоко вникнете в проблема, толкова по-голяма свобода на избор ще имате.
Трябва да проявите желание да продължавате да изразходвате време и пари. Ако ви се свиди, ако ви се струва прахосване на време и пари за собственото ви възстановяване, припомнете си колко много време и пари сте изразходвали в опитите си да закрепите връзката си или да я приключите. Пиенето, вземането на успокоителни, тъпченето с храна, предприемането на пътешествия, за да се махнете от всичко това, купуването на нови вещи на мястото на счупените при някой скандал, отсъствия от работа, безкрайни междуградски разговори с него или с някого другиго, който се надявате да ви разбере, купуването на подаръци за одобряване, купуването на подаръци за себе си, за да си помогнете да забравите, дните и нощите, прекарани в сълзи заради него, занемаряването на собственото си здраве, докато наистина се разболеете – списъкът на начините, по които сте изразходвали време и пари, за да се поддържате в това болестно състояние, вероятно е толкова дълъг, че ако го погледнете с ръка на сърцето, ще изпитате огромно неудобство. Трябва да сте готова да вложите поне същото и за възстановяването си. То ще ви се възвърне многократно.
По време на терапията се налага да прекратите изцяло употребата на алкохол и наркотици. Употребата на субстанции от този род ще притъпи пълноценното преживяване на новите емоции, а това е вредно за оздравителния процес. От притеснение и страх от тези чувства вие вероятно ще побързате да потърсите един или друг начин да ги потиснете, включително и с приемане на храна като заместител на наркотик, но настоявам да не го правите. По-голямата част от „работата” на терапията се извършва в часовете, когато не сте с групата или на сеанс. Моят опит с пациенти показва, че независимо от успехите по време на сеанси, те нямат стойност, ако съзнанието остава в притъпено състояние, докато обработва материала.
Защо е необходимо да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си?
Необходимо е, защото в противен случай никога няма да се излекувате и ще продължавате да правите всичко, което поддържа болестното ви състояние.
Както изучаването на нов език налага често повтаряне на новите думи и изрази, които се различават от познатия начин на изговаряне и мислене и не могат да се усвоят, ако не се повтарят редовно, така и възстановяването изисква същото. Един случаен опит да направите нещо за себе си съвсем не е достатъчен да повлияе на закостенелия начин на мислене и поведение. Без външна намеса те ще останат непроменени.
Представете си какво бихте направили, ако разберете, че сте болна от рак и някой ви даде надежда за излекуване. Бъдете готова да направите същото, за да се излекувате и от това заболяване, което унищожава ценностите на живота и дори самия живот.
Какво ще стане, когато приемете възстановяването си като най-важното нещо във вашия живот?
На първо място идват посещенията при терапевт и срещите със съответната група. Те са по-важни от:
• покана за обед или вечеря от мъжа в живота ви
• среща с вашия приятел, за да обсъдите отношенията си
• да избягвате критиките и гнева му
• да правите него или някого другиго щастлив; да търсите неговото или нечие друго одобрение
• да предприемете пътешествие, за да се махнете от всичко (но като се върнете, ще се сблъскате със същото, че дори с нещо по-лошо)
3. Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират
Какво означава това?
Намирането на група за подкрепа от равни, които ви разбират, може да изисква усилия. Ако имате или сте имали връзка с алкохолик или наркоман, отидете в Ал-Анън; ако сте дете на алкохолик или наркоман, посещавайте срещите на Ал-Анън за юноши; ако сте жертва на кръвосмешение, открийте къде се провеждат срещите на Обединени дъщери ( мястото ви е там, независимо дали баща ви е нападателят); ако сте или сте били жертва на насилие, влезте във връзка с хората, предлагащи убежища за жени във вашия регион, и със съответните групи за подкрепа. Ако не попадате в някоя от тези категории или определената група, която отговаря най-добре на вашите нужди, не съществува във вашата община, намерете група за подкрепа, в която жените работят по проблемите си на емоционална зависимост от мъже или сложете начало на собствена група. Насоки за създаването на собствена група за подкрепа могат да бъдат намерени в Приложение 1.
Група за подкрепа от равни не е случайна среща на жени, които говорят за всички ужасни неща, които мъжете са им причинили, или за жестокостта, с която животът се е отнесъл към тях. Групата е място, където се работи за собственото възстановяване. Важно е да се говори за миналите травми, но ако вие или някой друг започне да разказва дълги истории с много „той каза… и след това аз казах…”, вие сте изгубили посоката и може би дори сте в неподходяща група. Единствено самовнушението няма да предизвика възстановяване. Една добра група за подкрепа има за цел да помогне на всички и тези, които са се погрижили да се оправят и възстановят, могат да споделят с новодошлите принципите, чрез които са го постигнали. Това не се прави никъде по-добре, отколкото в Ал-Анън. Независимо дали алкохолизмът се е докоснал до живота ви, вие може да посетите една среща или няколко, за да видите как работят принципите на възстановяването. В основата си те са едни и същи за всички нас, независимо от миналите и сегашни обстоятелства около нас.
Какво изисква една група за подкрепа?
Ще ви бъде поискано да дадете обещание на себе си и на групата да посетите минимум шест среши, преди да решите, че тя няма какво да ви предложи. Това е нужно, защото ще ви трябва дълго време, за да започнете да се чувствате като част от групата, да научите жаргона й, ако такъв съществува, и да започнете да схващате процесите на възстановяване. Ако ходите в Ал-Анън, която често има по няколко срещи седмично, опитайте се да ги посещавате в различни дни. Различните групи имат различни характеристики, въпреки че в основата си са едни и същи. Намерете една или две, които са особено подходящи за вас, и се дръжте за тях, посещавайки повече срещи, ако чувствате нужда.
Ще е нужно да посещавате редовно срещите. Въпреки че е важно и за другите да сте там, вашето посещение е за собственото ви добро. За да се възползвате от онова, което предлага групата, трябва да посещавате срещите й.
В най-добрия случай ще почувствате определено ниво на доверие, но ако не сте способен да свикнете с това, то поне можете да бъдете откровен. Споделете липсата на доверие към хората изобщо, към групата, към процеса и колкото и да смешно, вашето доверие ще започне да се появява.
За какво е нужна група за подкрепа от равни?
Ако другите споделят своите истории, вие ще можете да се идентифицирате с тях и техните преживелици. Те ще ви помогнат да си спомните онова, което сте изключили от своето съзнание – и събития, и чувства. Вие ще опознаете по-добре себе си.
Когато започнете да се идентифицирате с другите и да ги приемате въпреки техните недостатъци и тайни, ще имате възможност да започнете да приемате тези характерни черти и чувства у вас. Това е началото на развитие на приемането на самия себе си, което е изключително важно за възстановяването.
Когато сте готови, вие ще споделите нещо от своите собствени преживелици и правейки това, ще станете по-честни и по-малко потайни и уплашени. Чрез приемането от групата на онова, което е било неприемливо за вас, ще нарасне приемането на самия себе си.
Ще видите другите да използват техники в своя живот, които действат и които можете да използвате и вие. Ще видите и хора, опитващи неща, които не сработват, и ще можете да се поучите от техните грешки.
Заедно със самовнушението и споделения опит, които предлага групата, има и елемент хумор, който също е жизнено важен за възстановяването. Усмивките, пълни с разбиране, за поредния опит за ръководство на някого другиго, радостните възгласи, когато някой е преминал важно препятствие, пълният с облекчение смях над споделени идиосинкразии – всичко това е наистина лековито.
Ще започнете да чувствате принадлежност. Това е изключително важно за човек, идващ от нефункционално семейство, тъй като този опит предизвиква силно чувство на изолация. Да бъдете с други хора, които разбират вашите преживелици, и да ги споделяте с тях, това предизвиква чувство на сигурност и спокойствие, от които се нуждаете.
Какво съдържа откриването на група за подкрепа от равни?
Тайната е излязла наяве. Истина е, че не всички знаят, но съществува малка група хора, която знае. Вие влизате в Ал-Анън и ето ти го мълчаливото предположение, че някога, някъде вие сте били във властта на алкохолизма. Появявате се в „Обединени дъщери” и това донякъде подсказва, че сте били изложени на неправомерни сексуални желания от някого, на когото сте се доверявали… и т. н.
Страхът, че другите ще узнаят, не позволява на много хора да получат помощта, която би могла да спаси живота им и отношенията с партньорите им. Помнете, че във всяка истинска група за подкрепа онова, което се обсъжда, както и вашите посещения, никога не излизат извън нея. Вашият личен живот се уважава и защитава. Ако това не е така, трябва веднага да си намерите нова група.
От друга страна, ако отидете само веднъж, ще покаже на другите, че имате някакъв проблем. Ако сте прочели книгата дотук, можете да видите, че позволявайки на неколцина да знаят, особено ако те имат същия проблем, е път, който ще ви извади от вашата болезнена изолация.
4. Развивайте се духовно чрез всекидневна практика
Какво означава това?
За различните хора е различно. Някои от вас веднага ще отхвърлят самата идея и сигурно ще поискат да прескочат тази стъпка. Не ви се занимава с неща, свързани с „Бог”. За вас подобна вяра изглежда детинска и наивна, вие сте прекалено образовани, за да я приемете сериозно.
Други може би вече се молят усърдно на Бога, който така и не ги чува. Казала сте Му какво не е наред и какво трябва да се оправи, но продължавате да сте нещастна. Или се молите от дълго време без видими резултати, затова сте сърдита, отказала сте се, или се чувствате предадена и се чудите за какви ужасни прегрешения сте наказана.
Независимо от това дали вярвате, или не в Бога, дали търсите връзка с него, или не, пак можете да опитате тази стъпка. Да се развивате духовно всъщност означава да следвате пътя, който сте избрали. Дори и ако сте абсолютна атеистка, това не ви пречи да се насладите на залеза или на друга природна гледка, както и на спокойствието по време на разходка. Тази стъпка включва всичко, което разширява вашите хоризонти. Установете какво ви носи мир и ведрина и отделете известно време, поне половин час на ден, за да го упражнявате. Независимо колко обезсърчаващо изглежда, това може да ви донесе облекчение и дори удобство.
Ако не сте сигурна дали съществува нещо като висша сила във вселената, опитайте се да действате така, сякаш вярвате в това, дори и да не вярвате. Прехвърлянето на нещата, с които не можем да се справим, на по-висши сили от нас, може да ни донесе огромно успокоение. Или ако това ви кара да се чувствате като насила въвлечена в нещо, което не искате да правите, какво ще кажете да използвате групата си като по-висша сила? Опитайте се да използвате за опора групата като цяло, или установете контакт с определен член, който да ви помогне, когато за вас настанат тежки времена. Така ще знаете, че вече не сте сама.
Ако сте вярваща и се молите редовно, да се развивате духовно означава да повярвате, че това, което се случва в живота ви, има собствени причини и последици и че съдбата на вашия партньор е в ръцете на Бога, а не във вашите ръце. Отделете време да медитирате, помолете се да ви подскаже как да живеете, собствения си живот, като позволите на тези около вас да заживеят своя.
Да се развивате духовно независимо от религията, която изповядвате, означава в основни линии да се откажете от упоритостта, от решимостта да накарате нещата да стават по начина, по който вие смятате, че би трябвало да стават. Вместо това трябва да приемете факта, че всъщност не знаете кое е най-доброто за вас или за другия човек в дадена ситуация. Може да съществуват изходи и решения, за които не сте подозирали, или това, от което сте се страхували и сте се опитвали всячески да предотвратите, е точно онова, от което се нуждаете. Упоритостта означава да вярвате, че имате всички готови отговори. Като отказвате да упорствате, разкривате желание да изчакате някой да ви покаже пътя. Означава още да забравите страха (всяко „ами ако”) и отчаянието (всяко „само ако”) и да ги замените с положителни мисли за вашия живот.
Какво е необходимо, за да се развивате духовно?
Необходимо е първо желание, а не вяра. Много често след желанието идва и вярата. Ако не искате вяра, вероятно няма да я имате, но въпреки това ще намерите повече покой, отколкото сте имали преди.
За да преодолеете стария начин на мислене и чувстване и за да замените сегашните си вярвания с нови, се налага да се научите да изричате твърдения. Изричането на положителни твърдения може да промени живота ви, независимо дали вярвате в по-висша сила, или не. Използвайте някои от твърденията, дадени в Приложението, или още по-добре – измислете си сама свои собствени. Направете ги изцяло положителни и ги повтаряйте при всяка възможност наум или на висок глас. За да започнете, ще ви дам един пример: „Вече не страдам. Животът ми е изпълнен с радост, просперитет и удовлетворение”.
Защо е необходимо да се развивате духовно?
Без духовно развитие е почти невъзможно да се откажете от ръководенето и контролирането и да повярвате, че нещата могат да станат и по този начин.
Духовната практика ще ви успокои и ще ви помогне да промените ситуацията си от положение на жертва в посока към промяна и развитие.
Тя е източник на сила при криза. Когато чувствата и обстоятелствата ви смазват, имате нужда от опора, по-силна от вас, на която да се облегнете.
Без духовно развитие е почти невъзможно да се откажете от себеналагането, а без да се откажете от себеналагането, няма да можете да преминете към следващата стъпка. Няма да престанете да ръководите и контролирате мъжа във вашия живот, защото все още вярвате, че това е ваше задължение. Няма да можете да предоставите контрола над неговия живот на сила, по-висша от вас самата.
Какво би станало, ако се развивате духовно?
Вие сте освободена от огромната отговорност да се справяте с всичко, да контролирате партньора си, да предотвратявате нещастия.
Притежавате средства за намиране на успокоение, за което не се налага да манипулирате когото и да било какво да прави или какъв да бъде. Никой няма да се промени, за да се чувствате добре вие. Достъпът ви до духовна храна поставя живота и щастието ви под ваш контрол и ги прави по-малко уязвими от действията на другите.
5. Престанете да го напътствате и контролирате
Какво означава това?
Да престанете да го напътствате и контролирате означава да не му помагате и да не му давате съвети. Да предположим, че този вече зрял човек, на когото помагате и когото съветвате, е също като вас способен сам да си намери работа, жилище, терапевт, сбирка на „Анонимни алкохолици” и всичко останало. Той може би просто не намира достатъчно основание да свърши сам тези неща и да се справи е проблемите си. Но когато вие се заемете с решаването на проблемите му, той ще се почувства освободен от всякаква отговорност. От този момент вие ще бъдете отговорна за неговото добруване и когато усилията ви се провалят, вие ще сте тази, която той ще обвини.
Нека ви дам един пример как става това: Често ми се обаждат съпруги и приятелки, които искат да ангажират час за партньора си. Аз винаги настоявам тези мъже да ми се обадят лично. Ако човекът, който се предполага, че ще бъде пациент, не е намерил достатъчно основание сам да се обърне към психотерапевт и да си запази час, как тогава ще се реши на лечение и ще положи усилия за възстановяването си? В началото на кариерата си като психотерапевт обикновено приемах подобни ангажименти, но в повечето случаи съответната съпруга или приятелка се обаждаше повторно, за да обясни, че партньорът й е променил решението си или че не желае да се срещне с жена терапевт. После питаше дали не мога да й препоръчам някого другиго, на когото да се обади, за да му запише час. Научих се никога да не записвам часове, ако пациентите не ми се обадят лично.
Да не го ръководите и напътствате означава да престанете да го поощрявате и възхвалявате. Съществува голяма вероятност да сте използвали тези методи, за да го накарате да изпълни някое ваше желание, което означава, че те вече са станали инструменти за манипулирането му. Да хвалите и окуражавате е много подобно на това да подтиквате, което значи, че се опитвате отново да поемете управлението на живота му. Помислете защо хвалите нещо, което е направил? Дали за да повдигнете самочувствието му? Това е манипулиране. Дали за да го накарате да продължи в същата посока? Това е манипулиране. Дали за да го накарате да разбере колко се гордеете с него? Това за него може да се окаже бреме. Оставете го да почувства сам удовлетворение от собствените си постижения. В противен случай сте опасно близко до ролята на майка. Той няма нужда от друга майка (няма значение колко лоша е била неговата!), а още по-малко вие самата имате нужда от такова дете.
Да престанете да напътствате и контролирате означава да престанете да го наблюдавате. Обръщайте по-малко внимание на това, което прави той, и повече на вашия живот. В началото партньорът ви ще се опита да ви принуди да се чувствате отговорна за резултатите. За него нещата могат изведнъж да се влошат. Няма значение! Неговите проблеми са.си негова работа, а не ваша. Оставете го да поеме изцяло отговорността за проблемите и решенията си. Стойте настрана от това. (Ще ви бъде по-лесно да не му обръщате внимание, ако се заемете със собствения си живот и духовното си усъвършенстване.)
Означава също и откъсване. Откъсването изисква разграничаване на вашето Аз от неговите чувства и особено от неговите действия и техните резултати. То изисква да му позволите да се справи с последиците от постъпките си, като не му спестявате нищо от трудностите. Можете да продължите да се грижите за него, но не и да поемате грижите му. Позволете му да намери своя собствен път, така както вие се опитвате да намерите своя.
Как да престанете да го напътствате и контролирате?
Това изисква да се научите да казвате не и да не правите нищо. Това е една от най-трудните задачи, с която ще се сблъскате. Когато животът му стане неуправляем, когато всичко във вас иска да вземе надмощие, да съветва, да окуражава, да манипулира ситуацията по ваш начин, трябва да се научите да се въздържате, да зачитате другия човек достатъчно, за да му позволите той да положи усилията, а не вие.
Това изисква да се изправите срещу собствените си страхове — какво би могло да се случи с него или с вашата връзка, ако престанете да упражнявате контрол над всичко – и след това да се опитате да ги преодолеете.
Това изисква да използвате разума си, за да устоите на страха. Вашето духовно развитие е особено важно, за да надмогнете убеждението, че вие трябва да се справите с всичко. Можете да почувствате отказа да ръководите другите почти физически силно, като падане от скала. Усещането, че сте загубили контрол над себе си, когато освободите останалите от вашите опити да ги ръководите, може да ви стресне. Тук вашата психическа нагласа трябва да ви дойде на помощ, защото вместо да се почувствате излишна, отказвайки се от контрола над тези, които обичате, вие можете да насочите усилията си за по-съзидателни неща.
Това изисква да погледнете смело нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ви се иска да бъдат. Когато се откажете от контрола и напътствията, вие ще трябва да се откажете също и от мисълта, че „когато той се промени, аз ще бъда щастлива”. Той може никога да не се промени. Вие трябва да престанете с опитите да го промените. И да се научите да сте щастлива независимо от всичко.
Защо е важно да престанете да го напътствате и контролирате?
Докато сте се концентрирали безпомощно върху опитите си да промените някого (а ние винаги сме безпомощни, когато се опитваме да контролираме другите, а не себе си), вие не можете да използвате енергията си за самата вас. За съжаление да промениш някого другиго винаги изглежда по-привлекателно, отколкото да работиш върху себе си. Ето защо докато не се откажем от предишните си намерения, никога няма да успеем в новата насока.
До голяма степен лудостта и отчаянието, които изпитвате, се дължат на желанието ви да контролирате нещо, което не е по силите ви. Помислете за всички опити, които сте правили: безкрайните разговори, молбите, подкупите, може би и насилие, всички пътища, които сте опитали и които не са довели до никакъв резултат. Припомнете си как сте се чувствали след всеки неуспешен опит. Вашето самоуважение се е понижило с една степен, вие сте станала по-нервна, по-безпомощна, по-недоволна. Единственият начин да излезете от това положение е да престанете с опитите да контролирате онова, което не можете – него и неговия живот.
И последно – налага се да престанете, защото е почти сигурно, че той никога няма да се промени под ваше давление. Това,- което е сигурно, е, че неговите проблеми ще започнат да изглеждат като ваши и вие ще се окажете впримчени в тях. Дори и ако той се опита да ви предразположи с обещания за промяна от негова страна, съществува реална опасност той не само да се върне към предишното си държане, но и да се настрои срещу вас. Запомнете: ако вие сте причината да се откаже от някои свои навици, вие също ще бъдете причината той да се върне към тях.
Пример: Двама млади хора са в моя кабинет. Той е в изпитателен срок. Има проблеми със закона поради употреба на алкохол и наркотици. Тя е тук, защото се опитва да бъде навсякъде с него. Тя смята, че е нейно задължение да го държи в правия път. Както в повечето подобни случаи, двамата са израснали в домове, където поне единият родител е бил алкохолик. Те седят пред мен, хванати за ръце, и ми казват, че ще се женят.
– Мисля, че женитбата ще му помогне – допълва младата жена. Тя говори понякога със срамежливо съчувствие, понякога с твърда решителност.
– Да-а – кима свенливо той. – Тя ме пази да не правя глупости. Много ми помага. – В гласа му се долавя нотка на облекчение, а приятелката му засилва от удоволствие, че той има такава вяра в нея.
Аз пък се опитвам – внимателно, пред лицето на тяхната надежда и любов – да им обясня, че след като той има проблеми с алкохола или с други наркотици и тя е била причината да ги спре или да ги намали, то пак тя ще бъде причината той отново да се върне към тях някой ден. Предупредих ги, че ще дойде време, когато” по средата на някой спор той ще каже: „Заради теб престанах, а какво се промени? Ти все си недоволна. Тогава защо да продължавам да се старая?” Много скоро същите мисли, които сега ги свързват, ще ги разделят.
Какви са последиците, когато престанете да го ръководите и контролирате?
Той може силно да се разгневи и да ви обвини, че вече не се интересувате от него. Този гняв се поражда от паниката, че трябва да стане отговорен за собствения си живот. Докато може да се кара с вас, да ви дава обещания или да се опитва да ви спечели отново, борбата се води с вас, извън него самия. (Звучи познато, нали? Това важи също и за вас, докато се борите с него.)
Може да се окаже, че няма да останат много теми за разговор, след като придумването, споренето, заплахите, караниците и одобряването изчезнат. Това е добре. Повтаряйте си го сама на себе си в тишината.
Много е вероятно, след като веднъж престанете да го напътствате и контролирате, голяма част от вашата енергия да се освободи и вие ще можете да я използвате за собственото си развитие. Важно е да се знае, че изкушението да се занимавате с някого извън вас няма да изчезне. Потискайте тези желания и се концентрирайте върху себе си.
Би трябвало да спомена, че когато се откажете от ролята да се грижите за живота на партньора си, нещата могат да стана хаотични и някои хора, които не разбират какво правите (или не правите), ще започнат да ви критикуват. Опитайте се да не се засягате и не влизайте в подробни обяснения. По-добре им препоръчайте да прочетат тази книга, след което променете темата. Ако те продължават да настояват, опитайте се да ги избягвате за известно време.
Много често такива критики са много по-малко от очакваните. Самите ние сме си най-големите критици и без да искаме, прехвърляме нашите очаквания за критика върху заобикалящите ни. Бъдете по-уверени в себе си и светът като по чудо ще се превърне в едно по-благосклонно място.
Една от последиците, когато престанете да напътствате и контролирате другите, е, че ще изоставите ролята „да бъдете полезна”, но по-странното в случая е, че това е най-полезното нещо, което можете да направите за човека, когото обичате.
6. Научете се да не позволявате да ви въвличат в игри
Какво означава това?
Понятието игри, когато се отнася до диалог между двама души, произлиза от един вид психотерапия, наречена трансакционен анализ. Игрите са структурирани начини на взаимодействие, които се използват, за да се избегне интимността. Всеки може понякога да прибегне до игри във взаимоотношенията си, но при нездравите връзки игрите преобладават. Те са стереотипни начини за избягване на всякаква размяна на откровена информация и чувства и позволяват на участниците да прехвърлят отговорността върху гърба на другия. Обикновено ролите, изпълнявани от жените, които обичат прекалено силно, и техните партньори са различни вариации на позициите на спасител, обвинител и жертва. Всяка от двойките играе тези роли многократно, като ги разменя. Ще означим ролята на спасителя със (С), определяйки я като „опитващ се да помогне”, ролята на обвинителя с (О) – по определение „този, който обвинява”, и ролята на жертва с (Ж), определена като „този, който е невинен и безпомощен”. Следващият сценарий ще илюстрира какво представлява тази игра:
Том, който често закъснява вечер, влиза в момента в спалнята. Часът е 23,30 и жена му Мери започва:
Мери (плачливо): (Ж) – Къде беше? Така се разтревожих. Сън не ме хваща, така се изплаших, че може да си катастрофирал. Знаеш, че ще се безпокоя. Как можеш да ме държиш в неведение, поне да се беше обадил, за да знам, че си още жив!
Том (умиротворително): (С) – О, миличка, съжалявам. Мислех, че си заспала и не исках да те събуждам. Не се разстройвай. Сега съм си вкъщи. Друг път ще ти се обаждам, когато закъснявам, обещавам. Веднага щом се приготвя за лягане ще ти разтрия гърба и ще се почувстваш по-добре.
Мери (ядосана): (О) – Не искам да ме докосваш! Казваш, че друг път ще се обаждаш! Сигурно се шегуваш. Последния път пак ми каза, че ще се обадиш, а направи ли го? Не! Не те е грижа, че седя тук и си мисля, че си загинал някъде по пътя. Ти никога не мислиш за другите, така че не можеш да знаеш какво означава да се безпокоиш за някого, когото обичаш.
Том (безпомощно): (Ж) – Миличка, това не е вярно. Аз мислех за теб. Просто не исках да те събуждам. Не знаех, че така ще се разстроиш. Само се опитвах да бъда тактичен. Изглежда, че каквото и да правя, все греша. А какво щеше да стане, ако се бях обадил и те бях събудил? Тогава щях да съм лош, защото съм те събудил. Никога не мога да ти угодя.
Мери (отстъпчиво): (С) – Това изобщо не е вярно. Ти значиш много за мен, затова искам да съм сигурна, че си добре, че не си катастрофирал. Не се опитвам да те изкарам лош. Искам само да разбереш, че се безпокоя за теб, защото много те обичам. Съжалявам, че така се вбесих.
Том (използва отстъплението): (О) – Е, щом толкова се тревожиш, защо не се радваш, че съм се прибрал? Ами ме засипваш с толкова оплаквания и въпроси къде съм бил? Нямаш ли ми доверие? Уморих се вечно да ти обяснявам всичко. Ако ми вярваше, щеше да си легнеш, а когато се прибера, щеше да си радостна да ме видиш, вместо да се нахвърляш върху мен. Понякога си мисля, че просто обичаш разправиите.
Мери (с повишен тон): (О) – Да съм радостна, че те виждам?! След като лежа цели два часа и се чудя къде си? Ако ти нямам доверие, това е, защото ти никога не си направил нещо, за да мога да ти вярвам. Не се обаждаш, обвиняваш ме, че се разстройвам, а когато най-после се прибереш, почваш да ме обвиняваш, че не съм била мила с теб! Защо просто не се обърнеш и не се върнеш там, откъдето си дошъл, където си бил цялата вечер.
Том (успокояващо): (С) – Виж, знам, че си разстроена, а на мен ми предстои тежък ден утре. Какво ще кажеш да ти направя чаша чай? Точно от това имаш нужда.. След това ще взема душ и ще си легна. Съгласна ли си?
Мери (разплакана): (Ж) – Ти просто не можеш да разбереш какво значи да чакаш с надеждата, да се обадиш, но ти не го правиш, защото аз не съм толкова важна за теб…
Да спрем ли дотук? Както и сами ще се досетите, двойката може да продължи спора, разменяйки си местата на спасител, обвинител и жертва още дълги часове или дни, дори години. Ако се уловите, че отговаряте на някое изявление или действие на другия по някой от описаните начини, внимавайте! Вие сте участничка в един цикъл на обвинения, опровергавания, упреци, който е безсмислен, безплоден и деградиращ. Спрете! Престанете да се опитвате да извъртите нещата по свой начин, като бъдете мила, гневна или безпомощна. Променете това, което можете, което означава да промените себе си! Откажете се от необходимостта да победите на всяка цена. Дори от необходимостта да спорите или да го принудите да ви дава обяснения и извинения. Откажете се от нуждата да го накарате да са почувства виновен.
Какво се изисква, за да не ви въвлекат в игри?
Дори и когато сте изкушена да отговорите по някой от начините на играта, не го правете. Отговаряйте по начин, който ще сложи край на играта. В началото е малко сложно, но с практиката ще се усъвършенствате.
Нека се върнем отново на горната ситуация и да видим как Мери би могла да избегне смъртоносния триъгълник с Том. Мери вече е започнала духовното си развитие и й е ясно, че не е нейна работа да напътства и контролира Том. Тъй като тя работи върху себе си, същата вечер, когато вече е станало късно, а Том не се е прибрал, вместо да си позволи да изпадне в нервна криза, тя се обажда на своя приятелка от групата. Те разговарят за обзелия я страх, което й помага да се успокои. Мери изпитва нужда някой да чуе как тя се чувства, а приятелката й слуша с разбиране, без обаче да дава съвети. След като затваря телефона, Мери започва да повтаря любимата си мисъл: „Моят живот е превъзходно уреден и аз живея в мир, сигурност и спокойствие всеки ден, всеки час.” Тъй като никой не може да задържи две мисли едновременно, Мери установява, че когато прехвърли мислите си към успокоителните думи на това твърдение, тя се успокоява и дори се отпуска. И когато Том се прибира към 23,30, тя вече спи. Той я събужда с влизането си в стаята и тя веднага усеща как раздразнението и гневът й се връщат, затова си повтаря няколко пъти на ум своето твърдение и казва:
– Здравей, Том. Радвам се, че се прибра благополучно.
Ето отговора на Том, който е свикнал при подобни обстоятелства да има караница, а сега е леко объркан от нейния неочакван поздрав:
– Щях да ти се обадя, но … – започва да се извинява отбранително. Мери го изчаква да завърши обяснението си и казва:
– Можем да говорим за това утре сутринта, ако искаш. Сега много ми се спи. Лека нощ.
Ако Том се е чувствал виновен за закъснението, една караница с Мери щеше да облекчи вината му. Тогава той би могъл да си каже, че тя е една заядлива сръдла и проблемът щеше да остане неин, защото се заяжда, вместо да е негов, защото закъснява. А така той си остава с вината, а тя не страда от неговите действия. И така трябва да бъде.
Играта спасител-обвинител-жертва много напомня на пинг-понг. Вие непрекъснато връщате топката, когато попадне при вас. За да не ви въвлекат в играта, трябва да се научите да оставяте топката да мине покрай вас. Един от страхотните начини да се справите с това, е да се усъвършенствате в употребата на възклицанието „О-о!” Например в отговор на извинението на
Том Мери би могла просто да възкликне „О-о!” и да продължи да спи. Ако не се поддадете, ако запазите Своята същност и достойнство, ще се почувствате прекрасно. А това означава, че сте направили още една стъпка за своето възстановяване.
Защо да не се оставим да ни въвлекат в игри, ако е необходимо?
Трябва да разберете, че ролите, които играем, не се ограничават само до обикновена размяна на думи. Те се простират до начина, по който играем в самия живот, и всеки от нас изпълнява съответна роля, към която има предпочитания.
Може би сте възприела ролята на спасител. Тя е позната и успокояваща за прекалено влюбените жени и им създава чувството, че се грижат (напътстват и контролират) за друг човек. От целия си объркан живот те са избрали този начин, който им дава някаква сигурност и самочувствие. Те го използват с приятели, роднини и често на работното си място.
Или може би сте възприела ролята на обвинител, жената, която винаги намира грешка, посочва я и оправя нещата. Отново и отново тази жена възобновява борбата с тъмните сили, които са я побеждавали в детството й, надявайки се, че борбата може да завърши наравно, след като вече е пораснала. Разочарована от детството си и търсейки разплата в настоящето заради миналото, тя е борец, кавгаджийка, участник в дебати, вещица. Тя има нужда да наказва. Има нужда от извинения, от отмъщения.
И накрая вие може да сте жертвата, най-безпомощната от трите, без друг изход, освен да се подчинявате на капризите на другите. Може би като дете не сте имали друг избор, освен да сте жертва, и досега ролята ви е станала толкова позната, че нямате сили да се измъкнете от нея. В слабостта се крие известна тирания: нейното силно място е вината и тя се явява разменната монета на жертва във взаимоотношенията й с другите. Изпълняването на някоя от тези три позиции, било то в разговор или в живота, ви връща към детските навици на страх, ярост и безпомощност. Вие не можете да развиете потенциалните си възможности като разумна личност, напълно отговорна за живота си, ако не се откажете от тези ограничаващи роли и от мисълта да се занимавате с околните. Докато сте въвлечена в тези роли, в тези игри, винаги1 ще ви се струва, че някой друг ви пречи да постигнете щастието си. Веднъж откажете ли се от игрите, ще се окажете напълно отговорна за собствените си постъпки, за решенията си, за живота си. В действителност когато игрите спрат, вашият избор (този, който вече Сте направили, и този, който предстои да направите) става по-ясен, по-неизбежен.
Как да постъпвате, за да не се забърквате в игри?
Трябва да разработите нови начини за общуване със себе си и с другите, които да показват желанието ви да се промените. По-малко „Ако не беше заради …” и много повече „Точно сега избирам да …”
Когато тръгнете по новия път, ще имате нужда от цялата енергия, която се е освободила след отказа да напътствате и контролирате, за да избегнете въвличане в игри (дори заявлението „Аз не играя” е игра). С практика всичко става по-лесно, а след време ще добиете увереност.
Ще трябва да се научите да живеете без вълненията от разгорещените сражения, тези отнемащи време и изсмукващи силите ви драми, в които сте се изявявали досега като звезда. Това не е много лесна работа.
Много от силно влюбените жени са погребали чувствата си така дълбоко, че имат нужда от вълненията, породени от караници, раздели и помирения, просто за да се чувстват щастливи. Внимавайте! В началото може да ви се стори отегчително да се занимавате само със собствения си живот. Но ако успеете да преодолеете досадата, тя ще се превърне в себеоткриване. И вие ще сте готови за следващата стъпка.
7. Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци
Какво означава това?
Да се изправиш пред собствените си проблеми означава, че след като сте се отказала да напътствате другиго, като и от игрите вече няма какво ла ви разсейва от вашия собствен живот, проблеми и болки. Това е моментът, когато се налага да започнете да се вглеждате по-дълбоко в себе си с помощта на вашата лична програма, на подкрепящата група и на вашия терапевт, ако имате такъв. Не е необходимо непременно да имате психотерапевт, за да започнете. В „Анонимни алкохолици” например хората, които имат опит във възстановителния процес, могат да станат наставници на новодошлите.
Това означава също да погледнете смело на настоящия си живот, както на хубавите неща, така и на онези, които ви карат да се чувствате недоволна или нещастна. Напишете ги на един лист. Погледнете и към миналото. Припомнете си всички добри и лоши спомени, постигнатото, неуспехите, моментите, когато сте били наранена или вие сте наранявала. Прочетете всичко написано. Съсредоточете се върху особено трудните области. Ако сексът е една от тях, опишете историята на сексуалния си живот. Ако цял живот сте имали проблем с мъжете, започнете с вашите най-ранни отношения с мъже и отново напишете цялата история. Родители? Използвайте същия метод и за тях. Започнете отначало и пишете. Ще падне голямо писане наистина, но това е един безценен инструмент, който ще ви помогне да сортирате миналото и да започнете да разпознавате модела на поведението си, повтарящите се моменти в борбата ви със себе си или с останалите.
След като започнете този процес, свършете колкото може повече работа, преди да спрете. Това е техника, която ще искате да ползвате отново, когато броят на проблемите ви нарасне. Може би в началото ще се съсредоточите върху взаимоотношенията си с другите хора. По-късно, по друго време, може да пожелаете да опишете историята на длъжностите, които сте заемали, какво сте си мислели за всяка една, преди да започнете, през времето, когато сте я заемали и след това. Просто оставете вашите спомени, чувства и мисли сами да потекат. Не проверявайте какво се е получило от писанията ви, направете го, след като свършите описанията.
Какво трябва да направите, за да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Ще се наложи доста да пишете, като за това трябва да отделите значително време и енергия. Писането може да не се окаже най-лесният и удобен за вас начин да се изразите. Въпреки това то е най-добрата техника за случая. Не се безпокойте, че няма да го направите идеално, или дори добре. Просто го направете така, че да звучи смислено за вас.
Докато пишете, трябва да сте напълно искрени и откровени.
След като приключите с тази дейност (в рамките на възможностите си), споделете я с някой ваш близък, за когото сте сигурна, че държи на вас. Тази личност трябва да бъде човек, който разбира какво се опитвате да направите и може просто да изслуша написаното от вас за сексуалния ви живот, за връзките ви, за взаимоотношенията с родителите, за чувствата ви към вас самата, за събитията във вашия живот — както за добрите, така и за лошите. Човекът, когото ще изберете за слушател, трябва да бъде състрадателен и да проявява разбиране. Още от самото начало трябва да знае, че коментар не е необходим. Нито съвет, нито подкрепа. Достатъчно е само да слуша.
Когато сте достигнали този етап на възстановяване, не използвайте вашия партньор за слушател. Много, много по-късно може да решите да споделите с него това, което сте написали. Но не е задължително. Не се препоръчва обаче да го правите на този етап. Това е опит да накарате някого да изслуша историята ви и да видите как ще ви приеме. Това не е средство за изглаждане на ръбовете във вашите отношения. Целта е да се възстановите напълно.
Защо е необходимо да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Повечето от нас, които обичаме прекалено силно, са склонни да обвиняват другите за нещастията в живота си, отричайки собствените грешки и избори. Това е вреден подход към живота, който трябва да се изкорени и елиминира, и начинът, по който това може да стане, е да погледнем смело и честно към самите себе си. Само когато погледнете на проблемите и грешките (както и на успехите) като на свои, а не свързани по някакъв начин с партньора ви, можете да направите стъпки за промяна на това, което може да се промени.
Какво означава да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Първо, много е вероятно да успеете да се отървете от скрита вина, свързана с някои събития и чувства в миналото. Това ще разчисти пътя за повече радост и положителни емоции в живота ви.
След това, защото някой е изслушал най-ужасните ви тайни и въпреки това сте оцелели, ще започнете да се чувствате по-сигурна.
След като престанете да обвинявате другите и поемете отговорността за собствените си решения, вие ще сте свободна да се възползвате от всички възможности, които не са ви били на разположение, докато сте се възприемали като жертва на другите. Това ще ви подготви да започнете да променяте онези неща в живота ви, които не са били добри за вас или не са ви удовлетворявали.
8. Развивайте вашите потребности
Какво означава това?
Да развивате потребностите си означава да не чакате партньора ви да се промени и чак тогава да започнете да се грижите за живота си. Това означава също и да не разчитате на неговата помощ – финансова, емоционална или за всекидневните неща – да се отдадете на работата си, да започнете отново да учите или нещо друго, което ви се е искало да предприемете. Вместо да направите плановете си зависими от неговото съдействие, планирайте така, сякаш разчитате само на себе си. Погрижете се за всичко – грижи за детето, пари, време, транспорт, – без да го използвате като възможен изпълнител (или – извинение!). Ако докато четете това, вече протестирате, че без неговото съдействие вашите планове са неизпълними, то помислете какво щяхте да правите, ако изобщо не го бяхте срещнали. Ще откриете, че не е невъзможно животът да продължи, когато спрете да разчитате на него. Затова се възползвайте от всички други възможности.
Да развивате себе си означава да преследвате интересите си. Ако прекалено дълго време сте били заети с него и изобщо не сте имали свой живот, тогава започнете да опитвате различни пътища, за да откриете какво ви привлича. Това няма да е лесно за жените, които обичат прекалено силно. След като за продължителен период център на живота ви е бил вашият партньор, ще усетите известно неудобство да прехвърлите фокуса върху себе си и вашето израстване като личност. Бъдете готова да опитвате поне по една нова дейност на седмица и експериментирайте, за да откриете какво ви харесва.
Да развивате себе си означава да поемете рискове: да се запознаете с нови хора, да влезете отново в класна стая след толкова години, да предприемете сама пътешествие, да потърсите работа… всичко, от което имате нужда, но не сте събрали смелост да го направите. Това е моментът да се гмурнете с главата напред, в живота няма грешки, а само уроци, така че вървете и научете онова, на което животът ще ви научи. Използвайте вашата подпомагаща група като източник на смелост и опора. (Не се обръщайте към партньора си или към семейството си за подкрепа. На тях сте необходима такава, каквато сте, за да останат и те същите. Не проваляйте вашия напредък, като се облягате на тях.)
Какво трябва да правите, за да развивате потребностите си?
Първо, правете на ден по две неща, които са ви приятни – неща за загрявка и за да сте наясно коя сте и на какво сте способна. Отстоявайте себе си и в случаите, когато предпочитате да се престорите, че определено нещо няма кой знае какво значение за вас; върнете покупката, ако не отговаря на стандартите, независимо че ви се ще просто да я хвърлите и да приключите с проблема. Проведете онзи телефонен разговор, който ви се иска да избегнете. Научете се как по-добре да се грижите за себе си, а не за другите от вашия кръг. Кажете „не” заради вас самата, а не „да” заради някого другиго. Помолете ясно за нещо, което искате, и поемете риска да получите отказ.
След това се научете да давате на себе си. Дайте си време, дайте си внимание, дайте си материални предмети. Често решението всеки ден да си купуваме по нещо може да е един истински урок да се научим да обичаме себе си. Подаръците може да не са скъпи, но колкото са по-непрактични и лекомислени, толкова по-добре. Това е едно упражнение за себеугаждане. Трябва да се научим, че ние самите можем да бъдем източник на хубави неща в живота си, а това е добър начин да започнем. Но ако сте свикнали да харчите пари за себе си, ако пазарувате и пилеете импулсивно, за да уталожите гнева или депресията си, тогава този урок трябва да има друга насока. Вместо да си купувате ненужни предмети (и да правите дългове), измислете си нови преживявания. Разходете се из парка, отидете с колело до хълма, посетете зоологическата градина. Спрете и погледнете залеза. Смисълът е да помислите за себе си и за това какъв бихте искали да е денят ви, след което опитайте да разберете какво означава да даващ и да получаваш. Обикновено сме много добри в даването на другите, но нямаме никакъв опит в даването на себе си. Така че започнете да опитвате!
Предприемането на тази стъпка налага от време на време да правите нещо, което е много трудно. Когато не се занимавате с някого другиго, ще се наложи да се справите с ужасяваща празнота. Понякога тази празнота ще е толкова дълбока, че ще имате усещането как вятърът свири на мястото, където би трябвало да е сърцето ви. Отпуснете се и я почувствайте с цялата й сила (в противен случай ще потърсите друг, неправилен начин да се разсеете). Приемете празнотата и знайте, че няма винаги да се чувствате по този начин. Останете спокойна и започнете да я запълвате с топлината от това, че сте се възприели такава, каквато сте.
Нека и вашата подкрепяща група ви помогне. Това, че и там са ви приели, също може да запълни празнотата, също както и вашите планове и активност. Ние получаваме някакво усещане за себе си от това, което правим за себе си и като развиваме възможностите си. Ако всичките ви усилия са отивали за развитието на другите, тогава винаги ще се усещате празна. Опитайте шанса си сега.
Защо е необходимо да развивате потребностите си?
Освен ако не преувеличавате талантите си, вие винаги ще се чувствате безпомощна. И за тази безпомощност ще обвините него, докато в действителност тя се дължи на вас, защото не обръщате внимание на живота си. Развиването на потенциалните ви възможности ще прехвърли отговорността там, където й е мястото – при вас.
Плановете и дейностите, с които ще се захванете, така ще ви ангажират, че няма да имате възможност да се съсредоточите върху него или върху това, което върши той. Ако в момента нямате връзка, това ще ви даде възможност да възобновите старата си любов или да изчакате нова.
Какво означава да развиете потребностите си?
Първо, няма да се налага да си търсите приятел, който да е ваша противоположност, за да има баланс в живота ви. Да ви обясня: Като повечето жени, които силно обичат, и вие сигурно сте прекалено сериозна и отговорна. Ако не развиете целенасочено вашата повесела страна, ще ви привличат мъже, които притежават онова, което ви липсва. Един безгрижен, безотговорен мъж е привлекателно познанство, но е лоша перспектива за удовлетворителна връзка. Въпреки това, докато не си разрешите да бъдете по-свободна и лесна за общуване, вие ще имате нужда от него, за да изпълва с веселие и вълнение живота ви.
Второ, да развивате себе си означава да израствате. След като станете това, което сте, вие също започвате да поемате пълна отговорност за решенията и живота си и по този начин навлизате в света на възрастните. Докато не поемем сами отговорността за нашия живот и за собственото си щастие, ние не сме напълно зрели личности, а сме по-скоро зависими и изплашени деца в тела на възрастни.
И накрая, като развивате себе си, вие ставате по-добър евентуален партньор, тъй като се превръщате в творческа и себеизразяваща се жена, а не в някоя, която е непълноценна (и следователно изплашена) без мъж. Парадоксът е, че колкото по-малко се нуждаете от партньор, толкова по-добър партньор ставате и толкова по-здравословен партньор ще привличате (и от. такъв ще бъдете привличана).
9. Станете егоистка
Какво означава това?
Също както думата духовност в стъпка 3, думата егоистка изисква внимателно обяснение. Най-вероятно тя включва образ, какъвто вие най-малко бихте искали да бъдете: безразлична, жестока, егоцентрична. За някои хора егоизмът може да означава всичко това, но трябва да помните, че вие сте жена, обичаща прекалено много. За вас превръщането в егоистка е необходима крачка, за да се измъкнете от страданието. Нека да разгледаме какво означава здравословният егоизъм за жените, които обичат прекалено много.
Означава да поставяте вашето добруване, вашите желания, вашата работа, вашите игри, планове и дейност на първо място, вместо на последно – преди, вместо след като нечии други потребности са удовлетворени. Дори ако сте майка на малки деца, трябва да включвате в дневната си програма някаква дейност само за вас самата.
Означава също да очаквате и да изисквате удобни за вас отношения и ситуации. Да не се стараете да се приспособите към неудобни за вас обстоятелства.
Означава да вярвате, че вашите нужди и желания са много важни и че трябва да ги удовлетворявате. И в същото време да гарантирате на другите правото да бъдат отговорни за задоволяването на собствените им нужди и потребности.
Какво изисква превръщането ни в егоистки?
Когато започнете да поставяте себе си на първо място, трябва да се научите да сте толерантна към гнева и разочарованието на другите хора. Това е неизбежна реакция от страна на онези, чието добруване досега сте поставяли преди вашето. Недейте да спорите, да се извинявате или да се оправдавате. Постарайте се да останете възможно най-спокойна и в добро настроение и да продължите вашите занимания. Промените, които правите в живота си, налагат и на околните да се променят и съвсем естествено е те да се съпротивляват. Ако не се впечатлите силно от тяхното възмущение, то много скоро ще замре. Това е само един опит да ви върнат обратно към старото ви безкористно държане, да ви накарат да вършите за тях онова, което те самите трябва да вършат.
Внимателно трябва да се вслушвате във вътрешния си глас, който ви насочва кое е правилно и добро за вас, и да го следвате. Това е начинът да развиете здравословен интерес към себе си, като се вслушате в собствените си указания. До този момент вие най-вероятно сте. била побъркана на тема да се вслушвате в репликите на другите за това как те биха искали да се държите. Заглушете тези гласове, защото те винаги ще ви откъсват от вас самата.
И накрая, да станете егоистка означава да признаете, че собствената ви стойност е голяма, че талантът ви заслужава изява, че вашето удовлетворение е също толкова важно, колкото и това на другите, че вашето най-добро Аз е най-големият подарък, който можете да дадете на света и най-вече на хората около вас.
Защо е необходимо да станем егоистки?
Без този силен ангажимент към себе си съществува тенденция да останете пасивна, да не се развивате в посока на най-добрата си’ изява, а в полза на някого другиго. Въпреки че ставайки егоистка (а това означава да станете по-честна), ще се превърнете в по-добър партньор, това не трябва да е единствената ви цел. Целта ви трябва да е извличането на най-доброто за вас.
Да се издигнете над всички трудности все още не е достатъчно. Остава животът, който трябва да живеете, откриването на скритите ви заложби. Това е една естествена стъпка, след като самоуважението ви е нараснало и сте започнали да цените собствените си желания.
Поемайки отговорността за себе си и за щастието си, вие ще освободите децата си от вината и отговорността, които чувстват заради вашето нещастие. Едно дете не би могло да се надява да се отплати на родителя си за това, че е жертвал живота, щастието, удоволствията си заради семейството. Виждайки родителя си да се наслаждава на живота, детето разбира, че и то може да направи същото, по същия начин, както когато вижда родителя си да страда, смята, че животът представлява само страдания.
Какво означава да станем егоистки?
Вашите връзки автоматично се заздравяват. Никой не е длъжен да бъде по-различен от това, което е. Вие вече не сте различна от това, което сте.
Вие освобождавате другите от безпокойствата им за вас. (Много е вероятно вашите деца например да са се чувствали отговорни за облекчаването на вашите страдания и отчаяние. Когато вие по-добре се грижите за себе, си и те ще са свободни да започнат да се грижат по-добре за себе си.)
Сега вече можете да казвате „да” или „не”, когато поискате.
Когато извършите тази драматична размяна на роли – от човек, който се грижи за другите, в човек, който се грижи за себе си, възможно е да настъпи размяна на ролите и във връзката ви. Ако промяната на ролите се стори прекалено трудна за мъжа в живота ви, той може и да си тръгне, търсейки някоя друга, подобна на това, с което е свикнал – и така, вие може и да не завършите с човека, с когото сте започнали.
От друга страна, колкото и да е странно, след като станете по-грижовна към себе си, вие може да привлечете някого, който може да се грижи за вас. Колкото по-силни и уравновесени ставаме, толкова по-силни и уравновесени личности привличаме. Колкото по-малко чужди нужди задоволяваме, толкова повече наши потребности са задоволени. Като се откажем от ролята на супергрижовната, ще дадем възможност на някого да поеме грижата за нас.
10. Споделете с други онова, което сте преживели и научили
Какво означава това?
Не забравяйте, че споделянето на вашия опит с другите е последната стъпка от вашето възобновяване, а не първата. Да сме винаги на линия, да помагаме на другите е част от нашето заболяване, затова нека мине известно време, през което сериозно да сте поработили върху себе си, преди да предприемете тази стъпка.
Във вашата подкрепяща група това означава да споделите с новопостъпилите как е било в началото и как е сега. Това не означава да давате съвети, а само да обясните кое ви е помогнало най-много. Внимавайте да не започнете да наричате партньорите си с обидни имена и да хвърляте вината върху тях. Когато сте достигнали до този етап на възстановяване, ще знаете, че да обвинявате другите не е полезно за вас.
Да споделите с другите означава също, че когато срещнете някого с подобен на вашия произход или в подобна ситуация на тази, в която сте били, вие имате желание да говорите за вашето възстановяване, без да изпитвате нужда да насилвате другия да направи това, което сте правили вие. И тук, както й в другите ви връзки с хората, няма място за напътствия и контрол.
Споделянето означава да отделите няколко часа като доброволец, за да помогнете на други жени, може би като работите на някоя телефонна линия за съвети или като се срещате с хора, които са протегнали ръка за помощ.
Накрая вие можете да подскажете на медицинските и други лица, които се опитват да помогнат, кое е най-подходящото лечение за вас и за други жени като вас.
Какво е необходимо, за да споделите онова, което сте преживели и научили?
Трябва да можете да изразите дълбоката си благодарност, че сте стигнали толкова далече, а също и за помощта, която сте получили от другите, когато те са споделили с вас постигнатото от тях.
Имате нужда от честност и желание да споделите тайните си, без да се стараете да изглеждате „добра”.
Освен това трябва да развиете способност да давате, без да очаквате лична благодарност. Повечето от „даването”, което правим, докато сме обичали прекалено силно, е един вид манипулиране. Сега няма проблеми да даваме свободно. Нашите нужди са задоволени и сме изпълнени с любов. Най-естественото нещо, което можем да направим сега, е да споделим тази любов, без да очакваме нещо в замяна.
Защо е необходимо да споделите това, което сте изпитали и научили?
Приемете го като болест, също както бивш алкохолик може да се подхлъзне. Без постоянно напомняне вие можете да се върнете към старите си начини на мислене, чувства и връзки. Работата с новодошлите ще ви напомня колко зле сте били преди и какво сте постигнали. Когато тяхната история непрекъснато ви напомня вашата, това ще ви помогне да не отричате колко лошо е било всъщност.
Говорейки за това, вие давате надежда на другите и достоверност на всичко, през което сте преминали в борбата за възстановяване. Вие печелите перспектива за смелостта и живота си.
Какво се постига със споделянето на това, което сте изпитали и научили?
Ще помогнете на други. И ще затвърдите собственото си възстановяване.
Това споделяне е и акт на нормален егоизъм, с който вие още повече си помагате, като сте в постоянна връзка с принципите на вашето възстановяване, които ще ви служат през целия ви живот.