МЕТОДИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ И ПОДКРЕПА ПРИ СКРЪБ И ЗАГУБА. КАК ДА СЕ СПРАВИМ С МЪКАТА И ДА ПРОДЪЛЖИМ НАПРЕД?

Всяка загуба, била тя малка или голяма, означава само едно – ПРОМЯНА. Означава, че нещо в живота ни няма да бъде същото, така както сме свикнали.

 

   Животът ни носи всякакви преживявания, някои добри, някои не толкова. Често ни носи болка и загуба.

 

   Преживяването на загуба ни раздвижва, понякога ни разтърсва из основи, поставя въпроси, кара ни да преосмислим живота си. Много мъчителни са загубите при раздяла, заминаване, сериозна промяна – при травматични преживявания, сериозно заболяване, остаряване, напускане на работа, местоживеене, напускане на семейството от порасналите деца и т.н.

 

НАЙ-ТЕЖКАТА ЗАГУБА Е ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА СМЪРТ НА БЛИЗЪК ЧОВЕК.

 

   Темата за смъртта е трудна, често е избягвана, превърната в тема табу, защото ни напомня, че всичко е преходно, че има нещо, от което не можем да избягаме. Тази тема докосва най-дълбоките ни страхове.

 

   Всъщност човек има опитност само с емоционалните последствия от смъртта, но не и със самата смърт. Объркващо е, когато се убеждаваме, подкрепени от думи на близки и приятели, че починалият е добре, а ние сме безутешни и страдаме заради липсата му. Всъщност не знаем как се чувства той или тя.

 

   Епикур казва: „Смъртта не ни притеснява, тъй като, докато сме живи, нея я няма. Когато пък дойде, ние вече не сме живи.” Обаче да го прочетеш и разбереш е едно, а да го преживееш – съвсем друго.

 

   Когато преживяваме загуба, все ще се намери някой, който да ни „успокои” с думите: „животът продължава”, „и това ще мине”, „не плачи, не се разстройвай”, „нищо не може да се направи, не го мисли повече” и все клишета като тези.

 

   Това ни най-малко не успокоява, а само засилва безнадеждността и болката. Здравословният начин за справяне с преживявания като това е скръбта. Всички бозайници скърбят, а ние, хората, сме способни на това от ранна детска възраст. Често се стремим да избягаме от този процес, защото е свързан с тежки преживявания – плачем, крещим, чувстваме се зле, а след това – още по-зле. Сигурни сме, че никога нищо няма да се промени.

 

   Да скърбиш означава да вървиш по болезнения път на тъгата, страха и гнева. Учили са ни, че трябва да се борим, да не се предаваме и да победим. Но в живота не се случва така. Колкото и твърдо да съм решена да върна партньора си, ако той не иска, нищо не мога да направя. И ето, налага се да се изправя срещу безсилието и да го приема, защото само така мога да направя връзка със себе си и с другите, да се предам и да поискам помощ. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да преодолеем скръбта, за да продължим напред.

 

   Важно е да знаем, че жените и мъжете преживяват мъката си по различен начин. Жените плачат, а мъжете – действат. В миналото в културата и битието на хората са били вплетени вярванията и ритуалите около всяко събитие. Ритуалите имат функцията да създават сигурност и да нормират поведението ни в необичайни или нови ситуации, които по правило предизвикват силно напрежение и стрес. Особено около такова голямо и значимо събитие като смъртта.

   Сега сме обречени да преминем през това сами, често пъти отделени от близките си, в самота и страх.. Ритуалите, които се извършват в момента и след смъртта, са поверени на траурни агенции, които обикновено са добре подготвени и са в помощ по отношение на бюрократичните детайли. Но често емоциите ни остават незачетени.

 

Предоставям на Вашето внимание няколко идеи какво може да се направи:

  • Да не се опитваме да бягаме от болката, а да си дадем време да останем насаме с нея.
  • Да си дадем сметка каква е била ролята на човека, с когото се разделяме. Това ще ни даде възможност да подредим живота си наново, отговаряйки на въпросите:

 Какво ми липсва най-много ?

 Какво мога да направя по въпроса ?

  • Да дадем възможност на приятелите ни да бъдат до нас не само заради нас, а и заради тях самите.
  • Да говорим за преживяванията си с хора, които имат време да ни изслушат и сили да ни разберат. Това не е еднократен процес. Преживяването на болката може да отнеме много време и е много важно човек да не се чувства сам в това.
  • Да напишем писмо до този, когото сме загубили, което не е необходимо да бъде изпратено или прочетено от друг човек.
  • Да си водим дневник, описвайки преживяванията си.
  • Приемайки, че светът става друг, да оставим място за нещо ново в живота си или пък да довършим отдавна отлагани проекти.
  • Да си осигурим положителни емоции, правейки приятни за нас неща.

   

   Ако искаме да се освободим от болката, не е добре да бягаме от нея. Ако се опитваме да я притъпим, само ще удължим или блокираме процеса на раздяла. Болката означава, че връзката ни с човека, когото губим, е все още жива и от голямо значение за нас. Означава също, че тази връзка се къса и няма как да не боли…

   Но имаме възможност да направим нещо ново, да намерим смисъл, да продължим нататък. Целта не е да изтрием човека или събитието, причинило ни болезнени преживявания, защото така ще лишим себе си от хубавото, което сме имали. Идеята е да намерим ново място за този човек или събитие, такова, което няма да пречи на бъдещите ни отношения и живот.

   Смята се, че скръбта приключва тогава, когато можем да мислим за раздялата без болка. Скръбта завършва, когато повече нямаме нужда всеки ден да извикваме в съзнанието си образа на загубата.

   Можете да преминете през периода на скърб и мъка по загубата на любим и близък човек значително по-лесно, осъзнато и възможно най-малко травматиращо чрез онлайн психологически консултации. 

 

                                          Не се колебайте, а се свържете с мен по всяко време и по всякакъв повод!

 

"Ако си тъжен, казваше баба..., тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!" Дора Габе
Прочетете още статии:
ВИДЕО

Споделете тази статия с приятелите си!